Краят на настоящия програмен период на европейските фондове наближава през 2020 година. С този факт икономистът от Института за пазарна икономика Адриан Николов, който е експерт по темите, свързани с регионалното развитие, свързва и значителното увеличение на отпуснатите по тях суми в някои общини и области у нас.

Извън чувствителните увеличения обаче, подреждането на областите и общините по този показател остават почти непроменени, коментира анализаторът.

Наблюденията му отчитат периода до 30-ти юни 2019 година.

Традиционно, най-много средства на човек от населението се усвояват в столицата и в област Габрово, съответно по 3129 лева 3234 лева на човек, като изчисленията са направени на база на средногодишното им население през 2018 година.

Най-големите проекти са в областта на инфраструктурата- например разширението на столичното метро, изграждането на пътища и водни цикли.

Относително много европейски средства се усвояват и в областите в Северозападна България, но част от обяснението за това е доста бързо намаляващото им население, посочва анализът от ИПИ.

Обратно, под 1000 лева на човек от населението, остават европейските средства в областите Сливен, Кюстендил и Перник. Но според Адриан Николов е доста вероятно този праг да бъде надхвърлен до края на програмния период.

Хасковска област е сред регионите на опашката, с получени средства в границите от 800 до 1300 лв. на човек. За наблюдавания период за хасковска област сумата е 1188 лв. на глава от населението.

За сравнение, в съседната област -Кърджали на човек се падат разпределени средства от еврофондовете в размер на 1213 лева. Като там най-големите по стойност проекти са за обновяване и реконструкция на училища и за осигуряване на топъл обяд.

Като по-интересни икономистът разглежда данните за разпределението на европейските средства на ниво община, тъй като те показват детайлно регионалните различия в използването на фондовете.

Най-видими при разпределението по общини са проектите за подобряване на водоснабдяването, както и за изграждане на системи за обработване на отпадъци. Тези проекти често са споделени между няколко общини, показва проучването.

От началото на разпределението на европейски средства в страната до средата на 2019 г., най-голяма сума на човек от населението има в община Добрич- 5683 лева. Парите са постъпили по проект за подобряване на водоснабдяването на града.

По няколко проекта за енергийна ефективност в Костинброд има разпределени 5402 лева на глава от населението.

На другата крайност обаче е например община Ковачевци с 32 лева на глава от населението. Тя продължава да е и единствената, която няма нито един проект в рамките на новия програмен период.

С изключение на Свиленград, където са усвоени 4982 лева на глава от населението и в Маджарово, където постъпилите средства по еврофондовете са 1062 лв. на човек, останалите общини от Хасковска област са с под 1000 лева на човек от населението усвоени европейски фондове.

В тази група попадат 161 от общо 265 общини в България.

Областният център Хасково е с 915 лв. на човек по еврофондовете. Димитровград е със 785 лв. За сравнение, постъпилата сума в община Кърджали е 1638 лв. на глава от населението.

„При прегледа на използването на европейски средства трябва да се има предвид, че на този етап липсват доказателства за постигането на основната им поставена цел – кохезия, както вътре в страната, така и на отделните ѝ региони към средноевропейското равнище“, коментира Адриан Николов. Т.е. анализаторът смята, че основната цел на кохезионната политика на ЕС, по която се разпределят еврофондовете за засилване на икономическото и социално сближаване, като се възстанови нарушеното равновесие между регионите в него, не е съвсем ефективна от гледна точка на нашата страна.

Освен това Николов смята, че еврофондовете носят риска от фокусиране на местната администрация основно върху привличането им, което оставя по-малко ресурси и внимание за подобряване на бизнес средата и привличане на частни инвестиции. „Това противопоставяне, от своя страна, подчертава за пореден път нуждата от реформа на общинските финанси и фискална децентрализация, съчетано с административна реформа и повишаване на капацитета на местно равнище“, коментира още икономистът от ИПИ.

Haskovo.net