Турция на Ататюрк вече е история, но история ще стане и Турция на Ердоган. Защото неговите "черни турци" изгубиха връзката с родните си анадолски села и с мирогледа на предишните поколения, четем в статия на ФАЦ.
"Черни турци, бели турци" - под това заглавие неделното издание на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) публикува обширен анализ от Райнер Херман, в който авторът твърди, че Турция става все по-градска, а Ердоган все повече губи подкрепа. Ето акценти от статията:
Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) направо се сгромоляса на местните избори в Турция, пише в началото авторът и припомня, че през 2014 партията на Ердоган спечели в девет от десетте големи града, а сега ѝ останаха само четири. Тази партия запазва влиянието си в консервативните части от Анадола, но тези региони постепенно се обезлюдяват и вече не играят решаваща роля за политическото бъдеще на страната, четем в анализа на Райнер Херман. Авторът припомня концепцията на Ердоган за „Новата Турция“, която навън действа като влиятелна регионална сила, а вътрешният ѝ облик се предопределя от младите, религиозни поколения. Всъщност обаче Ердоган вече не може да бъде политическото лице на новата, градска Турция - неин естествен лидер е новоизбраният кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, който се надява да стане и президент през 2023 година, когато се навършват 100 години от основаването на републиката.
Три причини за провала на ПСР
Дали през четирите години дотогава ПСР ще извлече поуки от поражението си в Истанбул? Според автора на статията, това ще бъде трудно, защото Ердоган сякаш вече не слуша никого: заобиколил се е с конформисти, които му спестяват неудобните истини.
По-нататък авторът припомня, че повечето големи политически промени в Турция започват тъкмо на местни избори: та нали самият Ердоган тръгна нагоре през 1994 година, когато беше избран за кмет на Истанбул. Защо обаче на тези местни избори ПСР тръгна надолу? За това, според ФАЦ, има три причини:
„Рецесията, която повечето турци усещат на гърба си. Кюрдите извън кюрдските региони в Югоизточна Турция, които твърдо гласуват за Републиканската народна партия. И най-вече обратът в обществените нагласи. И ако първите два фактора може отново да се променят, то третият още дълго ще оставя своя отпечатък върху Турция", смята германският журналист.
Голямото преселение
Нито една друга страна в Европа и в нейната периферия не е претърпяла толкова големи промени през последните десетилетия, колкото Турция, пише авторът и припомня, че навремето над 75% от турците са живеели в села и малки градчета. „После обаче започна голямата миграция. Бедните анадолци тръгнаха да търсят работа в големите градове. Обикновено се заселваха в периферията на градове като Истанбул, Анкара или Измир, където струпваха незаконни къщички - съвсем прости, обикновено с по две стаички. Нямаха нито вода, нито ток, (…) а градското население гледаше арогантно и с презрение на тези пришълци от Анадола.“
В тази връзка авторът припомня крилатата формулировка на социоложката Нилюфер Гьоле: добре образованите, материално осигурени и неособено религиозни градски елити са „белите турци“, докато необразованите, бедни и набожни пришълци от Анадола са „черните турци“. През последните две десетилетия на 20 век културният сблъсък между тези две групи беше особено ожесточен, пише Райнер Херман и добавя: „Пробивът бе осъществен на изборите през 2002 година, когато категоричната победа на новооснованата ПСР доведе до смяна на елитите. Старият градски елит, който се кълнеше в принципите на основателя на републиката Ататюрк, постепенно беше подменен от новия анадолски елит“.
ПСР стана тяхната партия, а Ердоган винаги се представяше като лидер тъкмо на „черните турци“, пише авторът и припомня, че самият Ердоган е прототип именно на онова поколение турци, подгонено от бедността към големите градове. „Той израства в един от най-проблемните квартали на Истанбул и познава добре мизерията на мигрантите. Говори на техния език и възхвалява техните ценности. Освен това Ердоган е първият турски лидер, който не идва от редиците на държавната бюрокрация. И както никой друг олицетворява възхода на дълго потисканите анадолци.“
Краят на една ера
След като се връща към поляризиращите предизборни кампании на Ердоган, които обикновено преминават под мотото „Ние срещу тях“, авторът стига до извода, че с усядането на все повече „черни турци“ в големите градове привържениците на Ердоган намаляват. Просто защото част от тези хора вече са станали граждани и са изгубили връзката с родните анадолски села и с мирогледа на предишните поколения.
Днес процесът на вътрешната миграция в Турция почти е приключил, но е в ход друг процес: възникването на нова градска идентичност. Защото къщурките в покрайнините на големите градове постепенно са отстъпили място на модерни жилищни квартали, Анадолът опустява, а 80% от турците вече живеят в градовете. Решаваща е ролята на младите, които вече не познават селския живот, а това се отразява и върху политическите им предпочитания. Проектът на Ердоган за възпитаването на едно консервативно и набожно младо поколение се провали, констатира авторът и аргументира с проучване на реномирания истанбулски институт „Конда“ сред младите турци на възраст между 15 и 29 години. Според това изследване, днес те са по-образовани, по-модерни, по-отворени към света и по-малко набожни, отколкото преди десет години. И искат да се наслаждават на живот в свобода. „Турция на Ататюрк вече е история, но история ще стане и Турция на Ердоган - в момента, в който приключи процесът на урбанизация", гласи заключението на германския журналист Райнер Херман.
