Синовете на Николай Хайтов изгубиха гражданското дело, което водеха срещу литературния изследовател и библиотекар Петър Величков, пишат „168 часа“ и skif.bg.

Братята Александър и Здравец Хайтови съдеха изследователя Величков за 15 хил. лв. неимуществени вреди. Повод за съдебния иск е заявеното в негово интервю от 2013 г. по повод изчезнали ръкописи на писателката Яна Язова. По това време Николай Хайтов е председател на творческия фонд на Съюза на българския писател, влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Аянов, твърди Величков и месеци наред нейният архив не е предоставен на Централния държавен архив.

Изследователят е автор на разследване за изчезналите ръкописи от мистериозно починалата Язова . Твърди се, че са откраднати след смъртта ѝ. Язова е намерена мъртва в дома ѝ в София през юли 1974 г. Години по-късно част от патоанатомите казват, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си. Тогавашният Комитет за Държавна сигурност изземва цялата преписка по случая.

Величков разследва факта, че след смъртта на писателката изчезват оригинали на неиздадени романи. Тогава Съюзът на българските писатели назначава комисия в състав: проф. Тодор Боров, Матей Шопкин и Харалампи Харалампиев, за да опази архива.

Николай Хайтов влиза в жилището на мъртвата писателка заедно с юрисконсулта Аянов, твърди Величков. Няколко месеца от Централния държавен архив не успяват да получат архива на Язова. В края на октомври 1974 г., когато все пак архиварите получават достъп, намират само чернови. Според Величков Тодор Боров установил липса на много ръкописи.

„Случаят с кражбата на ръкописа можеше да е приключен още през 1984 година. Тогава Тодор Живков разпореди романът „Левски“ да излезе с името на Яна Язова, но крадецът Хайтов да не се закача. Такова е решението на Живков и по подобен случай, предната година с книгата на Екатерина Томова „Забравените от небето“, която Хайтов бе откраднал и искаше да издаде под свое име.

Месеци преди смъртта на Язова обаче излиза постановление на Министерския съвет, според което само държавните архиви имат право да влизат в домове на покойници и да им прибират архивите. Благодарение на това Величка Филипова, началник на Главно управление на архивите тогава успява да се пребори с Хайтов, тогава председател на Творческия фонд на Съюза на българските писатели, и да прибере опоскания от него архив на Яна Язова, няколко месеца, след като този писател лесовъд „описва“ старателно ръкописите на Язова в жилището ѝ с юрисконсулта на творческия фонд Аянов. С какво право, след като Яна Язова не е била членка на Съюза на писателите и къде е старателният опис на Хайтов и Аянов? Няма такъв“, казва Величков в интервю за bolgari.net.

Запознати с близката литературна история припомнят, че Хайтов през 1982 г. казва, че бил написал роман за Левски. „Къде е този роман? Нито ред няма публикуван от него. Това интервю веднага е контрирано от изявление на писателя Георги Томалевски във в. „Пулс“, че има писателка Яна Язова и предупреждава, че ако някой посмее да издаде романа ѝ за Левски под свое име, той ще го разобличи.

От момента на изнасянето на трупа на Язова през август, до влизането на служителите на Централния държавния архив през октомври, в това време единствените, които са били в дома на писателката, са Хайтов и Аянов. След тяхното пребиваване липсва дори прескъпият годежен пръстен на Язова, подарен ѝ от Табаков, разказват запознати с близката ни история.

Петър Величков е автор на книгите: „Яна Язова: проклятието на дарбата“, „Сто български екслибриса“, „Сам си стигам“ и „Неразличим“. Благодарение на него са публикувани романите на Яна Язова: „Левски“, „Бенковски“, „Шипка“, „Александър Македонски“, „Соления залив“. Той възвръща оригиналния текст на четирилогията „Асеновци“ на Фани Попова-Мутафова.

Гражданско дело №11652/2013 г. е прекратено в полза на ответника Петър Величков. Ищците Александър Хайтов и Здравец Хайтов са осъдени да му заплатят солидарно направените от него разноски.

Ищците на съдебната сага – братя Хайтови, не са заплатили таксата за обжалване във Върховния касационен съд, на 17 декември 2015 г. е издаден и изпълнителен лист на Величков, за да си получи дължимите разноски.

Ответникът още чака да му бъдат платени разноските, стана ясно от близки до Величков лица.

_________________________

Яна Язова, чието истинско име е Люба Тодорова Ганчева, е една от най-интересните, вълнуващи и слабо изследвания писателки на миналия век.

Житейският ѝ път започва в Лом, но истински известна става в столицата през 30-те години на 20 век. Още с появата си се превръща в обект на клюки, догадки и критика – изведнъж всички говорят за младата студентка, едва навлязла в обществената вихрушка.

Повод за голям и обсъждан скандал е отношенията между Язова и с 33 години по-големият от нея професор Александър Балабанов. През 2009 година БНТ включи историята на тази двойка в категорията „Любовни истории“ на шоуто „Българските събития на ХХ век“.

Професорът е кумир на много студентки, но успява да го завладее най-силно момичето с големи бадемови очи, което попива с възхищение всяка негова дума по време на лекции. Първокурсничката по славянски филологии започва да сънува Балабанов и именно един неин сън я насърчава да се престраши да му занесе малка тетрадка с нейни стихотворения.

От този ден нататък професорът е плътно до новата надежда на българската литература – той я представя пред влиятелните хора в културния живот, измисля прякора ѝ, препоръчва я в „Зора“, „Мир“, „Литературен глас“ и чрез връзките си ускорява издаването на книгите на Язова. Връзката между двамата има много противници, много остри нападки и неприятни слухове се появяват за отрицателно време.

Професорът е женен, с две големи дъщери и добра репутация, докато не се разбира за увлечението му. Запазена е голяма част от кореспонденцията помежду им – повечето писма завършват с „Целувам всички сребърни звънци в гласа ти“. Двамата имат много скандали и раздели. През 1937 своенравната поетеса заминава тайно в Созопол при художника Марио Жеков. Професорът, обладан от ревност, наема лодка и сам гребе към любимата си, тръгвайки от Бургас.

По улиците негови познати подмятат, че поетесата е „единствената правописна грешка“ на големия интелектуалец. Балабанов така и не се развежда, но за сметка на това успява да провали сватбата на възлюбената си с милионера Табаков, който бил луд по нея.

От 1931 г. до смяната на властта през 1944 г. Яна Язова публикува три стихосбирки и два романа, които придобиват широка популярност. След 1944 г. отказва да се присъедини към младите писатели, които пишат хвалебствени оди, посветени на народната власт. Именно резервираното ѝ поведение към народните дела ѝ коства забраната да публикува до края на живота си. Никой не знае с какво се занимава – има редица предположения, но истината остава забулена в мъгла. Пише романи, чието публикуване е отказано.

Животът ѝ, протекъл в мистерия, завършва при мистериозни, неясни обстоятелства – през лятото на 1974 година тя е намерена в жилището си мъртва, а тялото ѝ е почти разложено. Погребана е набързо, а данните от аутопсията се пазят в тайна. След години част от патоанатомите, приели тялото на Яна Язова в моргата, разказват, че тя е била отровена и удушена с колана на халата си.