Тя изпраща своите послания за късмет, здраве, за добро чак на другия край на света. Вплита пожеланията си в красивите нишки на бижутата, на които бродира български шевици. И вярва, че те са магически.

Веселина Димитрова бродира от малка. Научила се преди повече от 50 години сама докато наблюдавала как го правят майка й и баба й.

„Откакто се помня го правя, навремето беше много модерно да украсяваш къщата си с бродирани карета. Първо с тях съм започнала“, разказва Веселина, докато показва на мини гергефа как стават фините бодчета. Понякога дори й се налага да работи с лупа, когато прави изискваща повече прецизност фигура. Размерите на панамата за бижутата, която използва е 32-ри кант, което означава, че е с много малки дупчици в плата, а и се бродира с много тънък конец.

След бойното си кръщение в бродерията на каренца, страстта й се прехвърля в годините върху гоблените. Десетки е ушила- от трудни, по-трудни.

С мини бродериите започва най-напред от украсяването на стиропорени яйца за Великден, а след това смалява и смалява мащабите. През последните две години пробва и с бижутата и много се радва, че най-вече млади хора ги харесват. Украсява с шевиците медальони, обеци, колиета, брошки, разделители за книги, джобни огледалца, гривни. Заготовките ги поръчва по интернет. Казва, че човек може да стигне до там със създаването на уникалните предмети и бижута с бродерии, докъдето му се простира фантазията. Лично тя обогатява познанията си, а и ръкоделията, които създава, с книга, която през последните години й е настолна за работата -“Приказки в шевици“ от Елисавета Йорданова.

Във времето е пробвала да бродира и върху рокли, избродирала е красива рокличка за малката си внучка, кръстена на нея -Веселка, която живее в Калифорния. На първия си учебен ден внука й Никола пък е бил пременен с ризка, ушита и извезана от баба.

Красив подарък е приготвила от гривна и колие за една от дъщерите си, която през юли има рожден ден. С удоволствие е изработила като подарък за осми март 32 дървени медальона, всеки с различна шевица, за момичетата от любителския фолклорен клуб, в който и тя участва.

„Всеки един бод, всяка една фигура, всеки конец, което вплитам в плата, са изпълнени с моите благопожелания. Докато бродирам си мисля добри неща, хубаво да се се случва на човека, при което ще отиде моето бижу или предмет, макар и не винаги да ги познавам тези хора.“

Българските шевици са уникални със символиката си. Червеният цвят е символ на продължението на живота и предпазва от зло. Зеленият олицетворява връзката между човека и природата. Белият цвят символизира чистотата, невинността, красотата и божествената светлина.

Богатата орнаментика при изработване на шевиците също притежава своя символика. Най-често значението на елементите се свързва със семейството и рода.

Ромбът, например е типичен детайл от българската шевица, израз на земното и женското плодородие. Престилката с ромбоидни елементи, носена от девойките и младите невести, е знак, че те вече могат да участват във възпроизвеждането на рода. Ромбът в мъжкото облекло пък символизира пожелание за плодовитост.

Всеки може да си направи схема и да започне да бродира, ключът към перфектният резултата обаче е търпението, казва Веселина Димитрова.

Част от последните красиви бижута с шевици, които тя е изработила, ще летят към Америка. Те са направени по поръчка на българка, която живее в Шатите.

Красимира Славова