Нов доклад твръди, че клетъчните сигнали при растенията не могат да се сравняват с нервната система при животните – идея, противоречаща на слабо познатата научна дисциплина растителна невробиология.
Растенията са далеч по-динамични, отколкото смятаме.
Те усещат и реагират на звуци - от жуженето на опрашителите, до звучния дъвчещ звук на хищниците. Допирът провокира реакции, част от които растенията наистина мразят. Те общуват едно с друго. Вцепеняват се. Възможно е дори да притежават способността да помнят.
От началото на 21-ви век, а може би и от по-рано, се води ожесточен дебат дали бихме могли да прокараме ясно разгреничение между реакциите на растенията в резултат на факторите на околната среда и някакъв вид растителна неврология.
Сравнението има своите ограничения, твърдят критиците.
Най-голямата опасност от антропоморфизирането на растенията, е че поставя под съмнение обективността на изследванията, смятат учените.
“Растенията и животните са развили съвсем различни жизнени стратегии. Мозъкът е скъп орган, няма абсолютно никакви предимства, растенията да притежават силно развита нервна система”, казва ботаникът Линкълн Тайц от Калифорнийския университет в Санта Круз.
Строго погледнато само животните притежават невронна мрежа, способна да обработва стимули и да изчислява реакции. Никой не твърди, че растенията имат сиво вещество и периферни нерви.
Но докато учените откриват повече за сложната сигнализация между клетките и комуникацията между отделните растения, хората се изкушават да ги оприличат с животните.
Да разгледаме идеята за прилагане на термина “интелигентност на рояка” по отношение на растенията.
Според тази идея, поведението на растенията е резултат от координацията на отделните клетки и тъкани, аналогично на решаването на проблеми, произтичащо от комуникацията и сътрудничеството между членовете на пчелния кошер, пише в доклада.
При тази аналогия, обаче, съществуват няколко проблема.
Например, пчелите са свободни да идват и да се връщат, за разлика от клетките в индивидуалните растения. Съществува и по-голям генетичен конфликт между отделните членове на рояка, който има ключова роля при възпроизводството.
Но най-проблемната аналогия е, идеята, че поне някои растенията може да проявяват съзнание.
На философите им е трудно да поставят ясна разлика между растенията и животните в това отношение. Дори съвременните невролози не успяват определят как се заражда съзнанието при хората.
Предположението, че наподобяващата невронна активност във върховете на корените на растенията, се доближава до мозъчната, звучи неправдоподобно когато когато сравним реакцията на тъканите с тази при животните. Особено като се има предвид, че съществуват животни с реални нервни системи, които ние не възприемаме като такива.
Възможно е някой ден все пак да преразгледаме схващанията си, демонстрирайки че изчисленията, извършвани от растенията, са сравними с това което при животните описваме като съзнание.
Източник: sciencealert.com
