Бактерии, отглеждани в саламура, са в състояние да се съживят след като саламурата бъде изсушена и повторно овлажнена.

Изследванията имат значение за възможността за живот на Марс, както и за опасността от замърсяване на Марс и други планетарни тела със земни микроби. Изследването е представено на ASM Microbe 2019, годишната среща на Американското общество по микробиология.

"За първи път демонстрираме микроби, които оцеляват и растат, след като са били изсушени и след това повторно овлажнени само от атмосферната влага", казва изследователят д-р Марк Шнигърт професор по биологични науки в Щатския университет в Уичита, Канзас.

Макар и пресъхнала, повърхността на Марс има изобилие от сулфатни соли на калций, желязо и магнезий, които могат да образуват наситени саламури, дори и при ниските температури, които преобладават на Червената планета. Тези саламури може да са съвместими със земни микроорганизми или да приютяват марсиански микроби. Смята се, че влажността достига 80% до 100% през нощта и пада през деня, когато температурите се покачват.

"Голяма е вероятността понякога повърхностните соли да могат да привлекат достатъчно вода, за да образуват саламури, които да поддържат микробния растеж", казва д-р Шнигърт. "Настоящите изследвания могат също да помогнат за предефиниране на онова, което представлява обитаемата зона, разширявайки търсенето на живот в други ледени светове."

В изследването учените отглеждали видове Halomonas и Marinococcus, получени от Хот Лейк във Вашингтон и Големите солени езера в Оклахома, в среди, съдържащи 50% магнезиев сулфат и 50% вода. Те взели малки капки от отглежданата култура и ги изсушили в контейнер с водопоглъщащи химикали във вакуум, което отнема около два часа. Изсушените капки били затворени в буркан на Мейсън с малко вода или солеви разтвор и бурканчето се изпълвало с влажност. В рамките на един ден солите в изсушената култура поглъщали достатъчно вода, за да образуват течен солен разтвор, в който бактериалните клетки се съживявали. Макар да имало умерена клетъчна смърт с всеки цикъл - обикновено по-малко от 50%, значителна част от клетките оцелявали.

Учените експериментирали и без добавяне на вода директно към изсушените култури. Изследователите поставяли културите в запечатан съд, над слой вода или солев разтвор. Сухият магнезиев сулфат, образувал наситен солен разтвор за по-малко от един ден, като абсорбирал влагата от въздуха вътре в съда. Оцелелите клетки се съживили и започнаха да растат, достигайки висока  плътност на културите.

„Течната вода е от ключово значение за живота“, казва д-р Шнайгурт.

„Течната вода на Марс вероятно е наситена със соли. Работим на границата на живота, за да демонстрираме микробните толеранси към висока соленост и ниски температури. "

„Разбирането как микробите могат да растат на Марс се отнася пряко до рисковете от замърсяване на Марс или други небесни тела с организми, които потенциално могат да растат в тези светове. Това също касае дефиницията за обитаеми зони и търсенето на живот на Марс и ледените светове ”, казва д-р Шнигърт.