За пръв път живa гигантска сепия е заснета във водите на САЩ, съобщават учени. Видеото е направено от екип изследователи, провеждащи експедиция за изучаване на влиянието на липсата на светлина върху дълбоководните организми, живеещи във вечна тъмнина, на 1000 метра под морската повърхност.
Екип от 23 души участва в подготовката на записа, използвайки специална сонда, която да привлече сепията към камерата и да я открие в продължилите часове записи. Учените преживяват и удар от мълния, застрашаващ компютрите, както и воден смерч близо до съда.
Едит Уидър (Edith Widder), основател на асоциацията Ocean Research & Conservation Association и един от водачите на експедицията на Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA -National Oceanic and Atmospheric Administration) на САЩ, описва събитията като "един от най-вълнуващите дни в открито море, които съм преживявала."
Учените използват специализирана видео система, разработена от Уидър и наречена Медуза, която използва червена светлина, за да открие дълбоководни същества и позволява на учените да откриват видове и да наблюдават особено потайните.
Сондата е маскирана с изкуствена медуза, която наподобява биолуминесцентния защитен механизъм на безгръбначните, което е сигнал за по-големите хищници, че наблизо може да има плячка и привлича животните, в това число и сепията, към камерата.
В последните дни на експедицията, на 160 километра югоизточно от Ню Орлиънс, гигантска сепия "захапва стръвта". Докато Уидър чака още видео записи, които да обработи, колегата й Нейтън Робинсън (Nathan J. Robinson) идва с изражение, което подсказва, че е видял нещо уникално.
Екипът опитва да запази спокойствие, но е трудно да не се развълнуват, когато виждат записа. Съществото прилича на гигантска сепия, но буря пречи да изпратят записа на експерт на сушата, който да го идентифицира със сигурност.
Малко след това лодката е поразена от мълния, която предизвиква пушек и отчупва парчета от палубата и учените започват да се притесняват за компютрите, на които се намира видеото.
"Изтичахме в лабораторията, за да се уверим, че най-вълнуващият запис, който някога сме виждали е в безопасност, както и беше", си спомня Уидър.
Няколко часа по-късно капитанът съобщава, че воден смерч се формира близо до лодката.
Но в крайна сметка всичко приключва благополучно. Майкъл Вечоне, зоолог от Националната лаборатория по систематика успява да потвърди от разстояние, че заснетото животно наистина е гигантска сепия. Учените смятат, че тя е дълга между 3 и 3,7 м.
Дори и без природните препятствия, заснемането на гигантска сепия в естествения й хабитат е изключително трудно - толкова, че първото видео е направена едва през 2012 г., когато Уидър и колегите й използват Медуза на експедиция по крайбрежието на Япония, успяват да заснемат първото в света видео на тези животни.
През 2004 г., японски учени успяват да направят първите снимки на гигантска сепия и да вземат проба от пипалото на живо животно. Но исторически, основната част от информацията за тези сепии е събрана от мъртви индивиди, изхвърлени на брега, или открити в стомасите на китове, според списание Smithsonian Magazine.
Огромният им размер и потайно поведение са спечелили на гигантските сепии особен мистичен статут измежду морските обитатели.
"Те имат осем много мобилни крайника и две камшични пипала. Гигантската сепия има най-големите очи в познатия ни животински свят и уста, която може да откъсва плът. Системата й на оттласкване работи напред и назад, кръвта й е синя и има три сърца. Това е много интересна форма на живот, за която не знаем почти нищо", разказва Уидър.
Уидър и колегите й, включително Робинсън и Сонке Йонсен (Sönke Johnsen), професор по биология от Университета Дюк, се надяват, че тяхното откритие ще продължи да вълнува обществото и ще помогне за подкрепата на океанските изследвания.
