Телескопът Хъбъл откри доказателства за наличието на бъкминстърфулерен, въглеродната молекула, позната като бъкиболи.
Съдържащ 60 въглеродни атома, чиято подредба следва модела на футболна топка, бъкминстърфулерена се образува естествено на Земята – в саждите. Но през 2010, той бе засечен и в космическа мъглявина, а през 2012 и в газ, орбитиращ около звезда. Сега получаваме най-силните доказателства, че бъкминстърфулерен се съдържа и в междузвездното пространство – редкия, разреден газ около звездите.
Трудно е да се изследва междузвездното пространство, тъй като е силно разредено. Но за сметка на това успяваме да видим светлината на звездите, пътуваща през него. При този процес светлината търпи леки промени заради състава на материала, през който преминава – някои дължини на вълните биват абсорбирани от газа.
Инструментът спектрограф разделя светлината в спектъра, подобно на призма. Астрономите на Земята интерпретират спектъра, определяйки светлинните отпечатъци на елементите.
Съществуват спектрални характеристики, наречени дифузни междузвездни ленти с абсорбционни свойства по отношение на космическото пространство. Но тъй като не знаем много за междузвездното пространство - условията при които се формира, например – ни е много трудно да идентифицираме отделните молекули от тези ленти.
Предишни доклади твърдяха, че са открили подобни ленти, но нито един не представи неопровержими доказателства. Причината отчасти е влиянието на атмосферата при употребата на земни телескопи.
Затова учените прибегнали до телескопа Хъбъл в земната орбита, за да избегнат изкривяването от атмосферата. Те наблюдавали 11 звезди, от които 7 орбитиращи около 7 звезди със спектри с ултра високо съотношение сигнал-шум и оцветени в червено от междузвездното простраство.
Екипът засякъл 3 от четирите дължини на вълните при звездите оцветени в червено, и нито една в контролните 4 звезди. Силата на сигнала отговаряла на тази измерена в лабораторни условия през 2018.
Според изследователите това е най-силното доказателство до момента за наличието на бъкминстърфулерен в междузвездното пространство.
Прекрасен резултат, който ни демонстрира, че молекулата може да съществуват в призрачното пространство между звездите, макар все още да не знаем къде се е формирала и как е попаднала там.
Дава ни да разберем и че, междузвездното пространство може да поддържа по-масивни молекули, отколкото сме предполагали. Първоначално, най-големите молекули, засечени в междузвездното пространство имали едва 3 атома - по-тежки от водорода, бъкиболите притежават 60 атома.
Източник: sciencealert.com
