Богатата микрофлора на селските домове помага на децата да изградят правилно имунитета си и чувствително намалява вероятността от развитие на астма и други форми на алергия. До този извод са стигнали финландски медици, които неотдавна публикуваха резултатите от експеримента си в списание Nature Medicine.
„От незапомнени времена човек се приспособява към живота в среда, която е богата на микроби. Отношенията ни с тях се промениха в резултат на урбанизацията, което може да предизвика епидемия от астма и алергии. Ние проверихме така ли е наистина, като се опитахме да пренесем богатата микрофлора на селските къщи в градски условия“, разказва Юха Пекканен от Хелзинкския университет.
Астмата е хронично възпаление на дихателните органи, което се изразява в пристъпи на задушаване с различна сила и продължителност. Те възникват заради нарушения в работата на имунните клетки, които предизвикват възпаление на дихателните пътища. По данни на СЗО над 300 млн. души страдат от алергия и всяко десетилетие броят на болните нараства 0,5 пъти.
Тези нарушения в работата на имунните клетки, смятат учените, могат да възникнат по най-различни причини – в резултат на недостатъчния контакт на хората с микробите и плесенните гъби, които обучават имунитета със сигнали „свой-чужд“; заради развитието на хронични възпаления; заради затлъстяването, а също и в резултат на нарушения в обмяната на веществата и работата на сигналните молекули.
Тъй наречената „хигиенна хипотеза“ намира все повече привърженици. Неслучайно учените предлагат да се борим с астмата и другите форми на алергия като преднамерено оставяме децата да играят в мръсни пясъчници, не ги изолираме от паразити и не мием ръцете им всеки път, когато имат контакт с микроби.
Пекканен отбелязва, че много родители отдавна се опитват да се борят с астмата, изпращайки децата си на село, където те постоянно контактуват с микроби, мръсотия, и други „дресьори“ на имунната система. Този прост метод работи достатъчно ефективно, както показват десетки наблюдения и изследвания в последните години.
Ученият и колегите му се опитали да разберат в какво точно се състои оздравителният ефект на живота на село, наблюдавайки здравословното състояние и средата на обитание на две големи групи деца през първите шест години от живота им.
Половината от участниците в този проект живеели в типични градски условия, а останалите - на село. Още преди раждането, учените изследвали домовете, оценили нивото на влажността, богатството на микрофлората и направили кръвен анализ на родителите.
Сравнявайки как се развиват астмата и алергиите при децата, учените се опитали да разберат какво в селото влияе на тези болести и може ли същите параметри да се пренесат в градски условия. Оказало се, че вероятността да се разболееш от астма се влияе не толкова от конкретните видове микроби, колкото от количеството им.
Най-често боледували жителите на града, където микрофлората силно се различава от тази на село. Този фактор оказал най-силно влияние върху развитието на болестите, за разлика от влажността, наличието на плесенни гъби и други феномени.
Впоследствие учените провели сходен експеримент на територията на Германия. Въпреки че методиката на анализ на микрофлората се отличавала, изводите на Пекканен и колегите му се оказали сходни. Имунологът и неговият екип изолирали микробите, които са свързани с развитието на астма и защитата от нея. Оказало се, че няколко вида бактерии влияят на шансовете да се разболееш.
Повишеното ниво на стрептококи в микрофлората на дома например способства развитието на астма, а появата на цианобактерии и микроби от рода Sphingobacteriia и Alphaproteobacteria понижават тази вероятност. В скоро време учените планират по-детайлно изследване на различията между селската и градската микрофлора с надеждата да разберат как може да се промени състава на последната, за да бъдат защитени от астма децата.
