Учени се натъкнаха на нещо озадачаващо под най-големия кратер на Луната, намиращ се на нейния южен полюс в падината Айткен, която е с диаметър 2000 километра и на възраст от четири милиарда години. Както твърдят изследователите от университета Бейлор - под повърхността на кратера се крие огромно количество метал.

„Представете си, че сте взели купчина метал, пет пъти по-голяма от големия остров Хавай, и сте я погребали под земята“, заявява водещият екипа от учени Питър Б. Джеймс. Самият кратер е с овална форма и дълбочина от няколко километра. Въпреки размерите си той не може да се види от Земята, защото е на противоположната страна на Луната. До откритието се е стигнало след измерване за фините промени в силата на гравитацията около Луната. Учените са анализирали данните от космическия кораб, използван за мисията за изучаване на гравитационното поле и вътрешната структура на Луната (GRAIL).

"Когато комбинирахме новите данни с данните от лунната топография от орбиталния лунен разузнавателен полет (LRO), открихме неочаквано голямо количество маса, простираща се на стотици километри под басейна на южния полюс", казва Джеймс. Едно от обясненията за тази допълнителна маса е, че металът от астероида, който е образувал този кратер, е все още в лунната мантия. Плътната маса - "каквото и да е и откъдето и идва" - е под дъното на басейна на повече от километър дълбочина. Компютърната симулация на големите астероидни въздействия предполага, че при подходящи условия желязо-никеловото ядро ​​на астероида може да се разпадне в горната мантия на Луната по време на удара.

Друго предположение е, че голямата маса може да бъде концентрация от плътни оксиди, свързани с последния етап от втвърдяването на океан от лунна магма. Учените обаче сами признават, че засега наистина нямат точен отговор откъде идва това огромно количество метал.