С богата празнична програма Перник ще отбележи на 26 юни 90 години от обявяването на Перник за град. С указ № 402 на цар Борис III на 26 юни 1929 г. Пернишката селска община е преобразувана в градска.
Историята на селището е започнала много по-рано - още в средата на 6-ото хилядолетие пр. Хр. Перник е съвременник на Казанлъшката гробница, на Тракийското съкровище, свидетел е на завоеванията на Александър Македонски, на Олимпийските игри, на управлението на Перикъл в Атина.
Разработването на Владайско-Мошинско-Пернишкия каменовъглен басейн е дало силен тласък на иначе бедния след Освобождението живот в котловината. През 1891 г. е започнал промишленият добив на въглища. Днес първият рудник е превърнат в музей, който е единствен на Балканския полуостров. Вкаменено дърво до него на повече от 5 млн. години, докосвано при слизането под земята от първите миньори за късмет, перничани
обявиха за талисман на щастието
Градът, който днес живее със самочувствие на предградие на столицата, има железопътна връзка със София още от 1893 г. Жп линията била открита заради разрастването на въгледобива.
През 1895 г. в Перник светнала първата електрическа крушка в България - дори преди Царския дворец
Четири години по-късно била построена и първата българска електроцентрала. След получаване на статут на мината на държавно предприятие с автономно управление през 1925 г. Перник претърпял най-голямо в проценти нарастване на населението в национален мащаб, следван от София и Бургас.
През 1900 г. в селището живеели около 2 020 души, а през 1930 г. - 20 000 души. Тук била привлечена интелигенцията на тогавашна България –
инженери, завършили висше образование във Франция, Белгия
Германия, Русия, а по-късно и в България, лекари, учители, техници, хора на изкуството, немалко чужденци. С идването си те пренесли европейския опит в организиране на производството, градоустройството на селището, организацията на социалната и културната дейност.
В края на 1901 г. село Перник имало своя „музикален състав“ - първият граждански духов оркестър в България. Преди да бъде обявен за град, Перник имал
парк, в който всяка вечер свирел Минният струнен оркестър
както и театър, добра спортна база, изградени културно-просветни, благотворителни, културни и спортни организации. С увеличаване на населението през първите десетилетия на XX век Перник станал голям консумативен център. Появили се магазини за дрехи и за колониални (хранителни) стоки, сладкарници, бозаджийници, пивници, колбасарници, обущарници, книжарници.
През 1930 г. кръчмите в Перник били 44
през 1931 г. - 54, през 1932 г. - 63, а през 1944 г. - 320. Те са били място за покупко-продажба на земя и добитък, наемане на работници, за срещи и сватосване на отделни родове, уговаряне на сватби, даване и връщане на кредит, решаване на политически спорове и прочие. Пернишкото кафене било само място за игра на карти, табла, билярд или моникс. Тук чешки инженери донесли първата у нас модерна рулетка за хазарт. Също тук се намирало единственото кафене, наречено на буква от азбуката - „Ъ“. Вечер по главната улица на Перник почти не можели да се видят жени и мъже в традиционно граовско облекло. Няколко шивачи, изучили занаята в чужбина, осигурявали на гражданите модни дрехи.
Жилищният квартал „Твърди ливади“, построен в периода 1926-1928 г., пък станал първият планиран работнически квартал в България. Перник постепенно се превърнал в индустриалното сърце на България. През 1933 г. започнало строителството на първото в страната предприятие за валцувани метали „Български железни заводи“, оборудвано с електродъгови металургични пещи. През 1934 г. влязла в експлоатация първата у нас брикетна фабрика. Същата година започнало строителството на стъкларския завод „Кристал“, произвел първото българско стъкло.
През 1948 г. машинната служба при „Мини Перник“ била преобразувана в първия у нас машиностроителен завод. Първата петилетка на българската икономика беше всъщност петилетка за Перник. В периода 1950-1970 г. са започнали работа ТЕЦ „Република“, металургичният завод „Ленин“, дал първата родна стомана, заводите за токоизправители, за заваръчни машини, за феромагнити, заводът за специални стоманени профили. В пернишките промишлени предприятия са работили специалисти и работници от Чехия, Германия, Полша, Австрия, Русия, Виетнам, Япония и други.
През втората половина на XX в. Перник израснал като промишлен център с национално значение с добре развита металургия, машиностроене, енергетика, стъкларска и циментова промишленост, производство на топлоенергия и др.
Духът и усмивката на перничани обаче винаги са живи. Жителите на града правят най-големия фестивал на маскарадните игри „Сурва“ в Европа. Градът е европейска столица на сурвакарските игри. Фестивалът на маскарадните игри е едно от най-колоритните и по мащаби, и по зрелище събития в България и на Балканския полуостров. Това e най-авторитетната изява на традиционни народни игри и обичаи с маски.
В края на всеки първи месец в годината градът приютява
маски от различни краища на страната и света
Една духовна традиция, която се предава от поколение на поколение и която се съпреживява от всички местни, гости и участници. Усещането, че ти си част от един голям мащабен проект, който представя България пред света, е неповторимо. Затова и приготовленията са дълги и изискват търпение и не малко средства.
Обичаят „Сурва“ влезе в световната съкровищница на ЮНЕСКО. Той е част от нематериалното културно наследство на човечеството.
И ако днес Перник се идентифицира с неповторимите сурвакарски костюми по време на Сурва, заслугата е на всички, които живеят, работят и творят в града.
И ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ОТ ЖИВОТА НА ПЕРНИК:
Една от емблематичните сгради Дворецът на културата е проектиран в класически стил от българския архитект Александър Дубовик, като за изграждането му се използват основно български материали: цветен жаблянски мрамор, бял русенски камък, дъбова дървесина… Днес той продължава да бъде дом на изкуството и културата и любимо място на перничани и гости на града.
Сградата на Минна дирекция в Перник е построена през 1932 година. Тя е по проект на българските архитекти Коста Николов и Илия Попов, издържана в неокласически стил и разполага с великолепен вътрешен двор. Отвътре е облицована с италиански мрамор, полиран гранит и декоративен чешки фаянс. Часовниковият механизъм на кулата е система „Бреге“ и е свързан с още 30 по-малки стенни часовника, разположени в кабинетите на дирекцията. Системата работи на електромеханичен принцип. Сградата е недвижима културна ценност, част от групов паметник.
Княз Фердинанд и министър-председателят Стефан Стамболов на 9 август 1893 г. присъстват на освещаването на сградата на гара Перник и официалното пускане в експлоатация на жп линията София-Перник. Персоналът на гарата е 7 човека.
В Перник е произведено първото българско стъкло. През 1934 г. започнало строителството на стъкларския завод „Кристал“. Фабриката произвежда плоско и кухо стъкло, буркани, право и огънато закалено стъкло за автомобили.
Иван Вазов работи като преводач в Перник. Писателят се установява в тогавашното село Перник през 1873 – 1874 г. като преводач от френски и турски език на специалисти инженери, работещи на жп линията София - Кюстендил. Назначен е от Хафъз паша. Написва стихотворението „Перник“, което отпечатва по-късно в календара на Янко Ковачев през 1878 г. В него възпява „победите на Кракра и Самуила“.
В Перник учи и израства голямата българска актриса Катя Паскалева. Тя е родена в град Петрич, но израства и учи в Перник, където прави и първите си стъпки в театралното изкуство. Тук баща й има приятели сред гръцките емигранти, които създават самодеен театър. Като първокласничка Катя Паскалева дебютира в техен спектакъл, като изиграва роля на момче, син на партизанка. По-късно преминава през драматичните състави на Пионерския дом, както и в Пернишкия театър. През 2016 година актрисата беше обявена за почетен гражданин на град Перник.
