Австралопитекът Australopithecus anamensis е най-древният изкопаем вид от рода на австралопитеците. Сега нова статия описва най-старите фосили на 4.2 милиона години на този род човекоподобни.

Тези и други вкаменелости, открити на обекта Аса Иси (Assa Issie) в долината Аваш, разширяват известния ареал на A. anamensis в североизточна Етиопия.

Вкаменелостите са изключително фрагментарни, но всякa от тях представлява важен елемент, неизвестен преди това за вида Australopithecus anamensis.

Произходът на австралопитека, род, широко интерпретиран като предшественик на съвременния човек, е централен проблем в човешките еволюционни изследвания. Видовете австралопитек се различават значително от съществуващите африкански човекоподобни маймуни и кандидат-родоначалници на хоминидите [1].

Към днешна дата, най-ранният известен на науката вид е Australopithecus anamensis и вероятно предшестващ нашумелия Australopithecus afarensis.

Останките от Australopithecus anamensis са открити за първи път през 1965 г. в Кения като част от експедицията на Харвардския университет, а с новите находки се разширяват местообитанията му до североизточна Етиопия.

В статията в Journal of Human Evolution палеоантрополозите д-р Марк Майер (Marc Meyer) от колежа Чафи (Chaffey College), Кукамонг, и Скот Уилямс (Scott Williams) от Нюйоркския университет описват признаци, че тези ранни хоминини[1] са ходели изправени и са развили стойка на главата и шията, подобно на тази на хората.

„Първият шиен прешлен на този австралопитек е разделен на същите два дяла, както при съвременните хора. Тази особеност липсва в сега съществуващите едри примати, но при хората се смята, че осигурява пасивен заключващ механизъм, който поддържа главата стабилна в изправено положение", обяснява Майер.

_{Един от фосилите е аксиален или втори цервикален прешлен (С2), показан тук (A) във вентрален (отпред) изглед, (B) дорзален (откъм гърба) изглед, (C) страничен изглед, и (D) вентрален изглед в съчленяване със съвременен първи шиен прешлен, наречен атлас, на H. sapiens (С1). Обърнете внимание на съответствието между аксиалния прешлен от Assa Issie и човешкия атлас. Кредит: Meyer & Williams, 2019}

Учените посочват и липсата върху два от фосилите на атласа (С1) на ясно изразена ретроглоноидна туберкула (retroglenoid tubercle) като най-променливата част от атласа сред приматите, което показва, че подобно на човешкия организъм, липсва мускулът atlantoclavicularis, нещо, което учените не знаеха досега.

^{Визуализация на повърхността на усреднена форма на атласа, показваща основните анатомични структури, които са видими в краниален изглед. Двате атлантокраниални ставни повърхности са изчертани в тъмно сиво. Кредит: Functional Morphology of the First Cervical Vertebra in Humans and Nonhuman Primates, EVELYN MANFREDA et al. THE ANATOMICAL RECORD}

Други отличителни черти на гръбначния стълб на маймуните също липсват в хомининовите фосили, като ponticulus posticus, костната форма на мембрана при маймуните, която предпазва гръбначната артерия от смачкване, когато главата е конзолно пред гръбнака. Учените съобщават, че "липсата на тази характеристика в anamensis е в съответствие с човешката поза, където главата е по-центрирана над гръбначния стълб".

В гръбначния стълб на Australopithecus anamensis се разкриват и други изненадващо човешки черти, като увеличена повърхностна площ на епифизата, която е отличителен белег за ходене на два крака, тъй като подобрява способността да се устои на повишеното натоварване на изправената поза.

"Такава характеристика би осигурила и възвръщаемост на енергията при движение на два крака от междупрешленните дискове под формата на енергия на еластичната деформация с огъване на гръбначния стълб", обясняват учените.

Накрая, въпреки голямата им древност, подобно на хората, фосилите на A. anamensis от Аса Иси показват увеличен гръбначен канал в сравнение с маймуните.

"Това би довело до увеличаване на невроваскуларното съдържание на канала, включително моторния пул във вентралния рог на гръбначния мозък на австралопитека, дълго преди появата на рода Homo ", заяви Майер.

Увеличеният гръбначен канал на A. anamensis осигурява най-ранните доказателства за разширен гръбначен мозък в хомининовата линия и придава значителни неврологични и съдови предимства за движение на два крака и разбива представата, че размерът на гръбначния мозък при ранните хоминини е бил малък и подобен на маймунския. Това бе още една изненада, казват учените, и доказва, че човешкият размер на гръбначния мозък се е развил много преди размера на човешкия мозък.

Новите находки показват, че A. anamensis е бил много по-близо до съвременните хора в еволюционно отношение, отколкото Australopithecus afarensis.. В по-широк смисъл резултатите от изследването още веднъж показват, че изправеното ходене вероятно не може да се разглежда като отличителна черта само на членовете на рода Homo, чиито предци, най-вероятно, са австралопитеци. В същото време на учените е трудно да отговорят на въпроса как точно функционират „човешките“ признаци в живота на A. anamensis.

Въпреки че новото откритие хвърля светлина върху редица важни въпроси, то като че ли направи човешката еволюция още по-заплетена. 

Забележка:

1. Хоминините са всички видове древни човеци, които са по-тясно свързани с хората, отколкото със шимпанзетата, включително и съвременните хора (род Homo, австралопитеци и др.), а хоминидите са всички съвременни и изчезнали човекоподобни маймуни - горили, шимпанзета, орангутани (без гибони) и хора, както и техните непосредствени предшественици.

Справка: 

Earliest axial fossils from the genus Australopithecus. Marc R. Meyer and Scott A. Williams. Journal of Human Evolution Volume 132, July 2019, Pages 189-214. doi.org/10.1016/j.jhevol.2019.05.004 , Journal of Human Evolution

Източник: Oldest axial fossils discovered for the genus Australopithecus, Chaffey College