Слабите оценки на задължителната матура по български език и литература растат, а отличните намаляват. На държавния зрелостен изпит т.г. двойки имат 4302 от общо 49 341 явили се дванадесетокласници, или 8.72%, което е повече в сравнение с предходните три години. Това показва анализът на Министерството на образованието и науката (МОН) на резултатите от матурите, който бе представен днес.

Миналата година слаби оценки на задължителната матура по български език и литература имат 3025 зрелостници, като трайната тенденция досега бе те да намаляват - през 2017 г. двойките са 3887, а през 2016 г. - 4189. През 2015 г. двойките са 3400.

Освен многото слаби оценки т.г. се покачва и броят на тройките - те са 24.92%, или всеки четвърти явил се има такъв резултат. В същото добрите, много добрите и отличните оценки намаляват.

Тази година шестици на изпита имат 5062 зрелостници, докато през 2018 г. те са били 6474, а през 2017 г. - 6155.

Най-добри резултати на матурата по български език и литература имат учениците в София-град, Варна, Пловдив, Смолян и Видин, а най-лоши - в Ямбол, Силистра и Кърджали.

Средният успех - най-нисък досега

Средният резултат е 4.06, което по-малко от 2018 г., когато резултатът е 4.24. През 2017 г. пък е бил 4.13. При сравнение на данните излиза, че това е най-слабият среден резултат, откакто се провеждат матури, т.е. от 2008 г.

През годините не е променяна скалата за оценяване и за тройка са били необходими 23 точки, а за отличен (5.50) и нагоре - 77 точки и нагоре. Максималният резултат е 100 точки.

Две пълни шестици имат 17 зрелостници, а отлични оценки и на двете матури - 3065 при 5178 за 2018 г. Две слаби оценки имат 973 дванадесетокласници, което е наполовина по-малко от м.г. Тогава двойки и на двете матури са имали 1778.

Зрелостници с трудности да резюмират текст

Според експертите от министерството расте броят на зрелостниците, които се затрудняват при четене, разбиране, резюмиране и създаване на текст на изпита по български език и литература. Близо 22% от зрелостниците имат нула точки на задача, в която трябва да резюмират текст, а още толкова - една точка, т.е. също не са се справили.

Двойно повече зрелостници, или 6% от всички, са преписвали откъса от "Косачи" на Елин Пелин, вместо да пишат есе или интерпретативно съчинение. Празен лист са предали 15% от явилите се.

Най-много грешки има при слятото и полуслято писане, при поставянето на препинателни знаци в сложно изречение, както и при преценката дали дадена дума е употребена уместно или не.

Зрелостниците не са се справили добре при разпознаването чии герои са Пиер Спиридонов ("Тютюн" на Димитър Димов) и Куцар ("Албена" на Йордан Йовков). Не са успели да разпознаят още, че хронометър е чужда дума.

Според зам.-министъра на образованието Таня Михайлова е нужно на учениците да се обърне внимание за усъвършенстване на уменията за разбиране, резюмиране и интерпретация на текст, заради което би трябвало да се работи с учителите, в т.ч. и чрез допълнителна квалификация.

И селско училище сред отличниците

За първи път селско училище се класира на челните места по най-добри резултати. Средното училище в смолянското село Чепинци "Христо Ботев" има 5.66 среден успех на втората матура, която е по желание. Това го нарежда на трето място след Софийската математическа гимназия и Първата частна математическа гимназия - съответно с успех 5.76 и 5.67 (

www.dnevnik.bg