Впечатляваща. Дори това е малко да се каже за изложбата „Балкански мостове 2“, на която публиката има изключителната възможност да се наслади в галерия „П.Чурчулиев“ в Димитровград, а и да притежава експонати от нея.
Автори мозаисти, предимно млади, но повечето от тях вече световни имена от Балканите и Русия показват фино майсторство в работите си.
След първия проект, който се състоя през 2017 година „Балкански мостове“, и който беше осъществен в Пловдив и Ямбол, минал при огромен успех, сега втората му част е още по-запомняща се, казва кураторът на изложбата Крум Шаранков. Той също участва със свои произведения в настоящото изложение. Димитровград е третият град, в който то се показват картините от мозайка. От 120 работи, събрани в началото в Пловдив, до галерия „П.Чурчулиев“ достигат сега около 70.“Останалите бяха купени, а това много ни радва, защото една от основните идеи на проекта е да извадим мозайката от общата представата, че тя е само монументално изкуство и да покажем силата й и като кавалетно. Всички тези работи имат място във всеки един дом, на всяка една стена, всеки офис биха красили достойно.“
Другата от целите на проекта е да се види, че на балканската територия мозайката все още съществува, нещо повече- в последните години младите автори проявяват изключително голям интерес към нея. „Тук са предимно млади автори, което дава надежда че в бъдеще мозайката ще се развива още по-добре“, казва Крум Шаранков. Самият той се занимава с мозайка от 8-9 години. Преди изкарвал прехраната си, като строител. Години наред е живял и в чужбина.
Когато открива предизвикателството на камъка и започва да работи първите си пана, започва и да издирва други автори, които се занимават с това. Така стига и до идеята за обща изложба на балкански автори- от България, Сърбия, Черна Гора, Русия, Северна Македония, Украйна и Турция.
Колоритът на тази изложба е огромен, но обединителната й сила е за достойно представяне на Балканите в Европа, защото мозайката по нашите географски ширини е много по-стара, отколкото във Франция и Италия, например. Когато траките правят мозайка, когато в Гърция в Турция е имало мозайки, Италия въобще не е била програмирана. Вярно сега при тях има много добри майстори, но това наследството, което ние-авторите от Балканите носим в себе си, този уловен трепет на камъка, този нюх към изкуството, няма да изчезне“, категоричен е Шаранков.
„В изложбата се виждат спецификите на различните школи-българската, в която се експериментира повече с цветове, с материали, а днес и с технологиите, на сръбската, чиито представители залагат изключително на класическата мозайка, турците, които вървят много смело напред“, разяснява кураторът й.
Някои от най-впечатляващите работи в изложението са именно на турски автори, като шедьоврите „Бай Добри“- портрет на светеца от Байлово на Жана Курку, „Сълзата на Авраам“ и „Портрет на дете“ на Султан Камикеран.
„Не мога да си помисля дори колко години десетки труд има в тази зала. Всичко това е ръчен труд, всичко е на чук и гилотина, всичко се лепи на ръка. Понякога една работа може да ти отнеме четири-осем месеца. За ден приблизително може да се направи парче седем на седем и то ако не си вдигне главата авторът“, подсказва за трудността на създаването на керамичните пана Крум Шаранков.
След Димитровградската галерия мозайките ще бъдат показани в Плевен и в Русе.
Haskovo.net
