Една нова провокативна статия в Scientific American на учения и философ Бернардо Каструп (Bernardo Kastrup)  търси кое е фундаментално реално във Вселената - нейната действителна, базова реалност. Това не са кварките, полетата и квантовите явления.

Някои физици подозират, че самата материя е илюзия и че единственото истинско нещо е информацията. Но според автора и тази концепция е мисловна и твърде размита, за да бъде основа на реалността. Светът извън нашия разум е неизбежно абстрактен.

Информационно пространство

Основната идея е, че физическата вселена съществува, защото я възприемаме - това е един вид масова халюцинация, която използваме, за да разберем математическите връзки на обектите.

Това абстрактно понятие, наречено информационен реализъм, е философско по характер, но е свързано с физиката още от самото ѝ създаване. Мотивите за тази асоциация не са трудни за разбиране.

Всъщност според гръцките атомисти, ако продължаваме да разделяме нещата на все по-малки парченца, накрая ще останат плътни неделими частици, наречени атоми, които те си ги представят толкова конкретни, че имат дори конкретни форми. И все пак, с напредъка на нашите познания във физиката осъзнахме, че самите атоми могат да се разделят на още по-малки парчета и така нататък, докато не остане нещо, което няма цялостна форма и плътност. На дъното съществуват само неуловими, фантазни единици, които обозначаваме като “енергийни полета” - абстрактни концептуални инструменти за описване на природата, които сами по себе си нямат никаква реална, конкретна същност.

Според Каструп тази идея набира скорост.

"За някои физици това, което ние наричаме "материя", със своята плътност и конкретност, е илюзия, че само математическият апарат, който те създават в своите теории, е наистина реален, а не възприеманият свят, за който апаратът е създаден, за да го опише. От тяхна гледна точка, такъв контраинтуитивен извод е следствие на теорията, а не явно нарцистично и саморазрушително съждение”, пише Каструп.

Всъщност според привържениците на информационния реализъм материята възниква от обработката на информацията, а не обратното. Дори умът - психиката, душата - е предполагаемо явление на чисто абстрактна манипулация на информацията. Но в такъв случай, какво точно се има предвид под думата „информация“, след като няма физическa или психическa субстанция, която да я заземи?

Едно е да се заяви, че информацията е първична и следователно може да съществува независимо от ума и материята. Но съвсем друго е напълно и еднозначно да си представим какво - ако въобще е възможно - това може да означава. По аналогия е възможно да се напише - както направи Луис Карол - че усмивката на Чеширския котарак остава след изчезването на котката, но друго е изцяло да си представим напълно и недвусмислено какво означава това.

Информацията - усмивката на Чеширския котарак

Нашето интуитивно разбиране на концепцията за информацията - както е описано от Клод Шанън (Claude Shannon) през 1948 г. - е, че тя е просто мярка за броя на възможните състояния на независима съществуваща система. Като такава, информацията е свойство на основнa субстанция, свързанa с възможните конфигурации на субстанцията - а не субстанция съществуваща сама по себе си.

Да се ​​каже, че информацията съществува сама по себе си, е все едно да говорим за въртене без пумпал, за вълни без вода, за танц без танцьор или за усмивката на Чеширския котарак без котарака. Това е граматически валидно изявление, лишено от смисъл, игра на думи, която е по-малко значима от фантазия, защото вътрешно последователната фантазия може поне да бъде явно и последователно възприeмана като такава.

Какъв е отговорът на сериозните поддръжници на информационния реализъм? 

"Информацията е пословично полиморфно явление и многозначна концепция, тя може да бъде свързана с няколко обяснения, в зависимост от нивото на абстракция .... Информация остава неуловима концепция”, пише Лучано Флориди (Luciano Floridi).

Подобна неясна двусмисленост придава на информационния реализъм концептуална флуидност, която я прави непостижима. В края на краищата, ако изборът на основа е „една неуловима концепция“, как може да се установи, че е погрешен? Приемайки възможността информацията да е „мрежа от логически взаимозависими, но взаимно несъвместими концепции“, Флориди предполага, че дори тази неуловимост е присъща и неразрешима.

Докато неопределеността може да бъде оправдана по отношение на природните обекти, които може да излизат от рамките на човешката способност за разбиране, трудно е това да се оправдае, когато става въпрос за човешка концепция, като например информацията. Ние изобретяваме концепцията, защото или ясно определяме какво имаме предвид с нея или концепцията остава твърде неясна, за да има смисъл. В последния случай буквално няма смисъл да се приписва първично съществуване на информацията.

Несъстоятелността на информационния реализъм обаче не премахва проблема, който го подбуди в началото: осъзнаването, че в крайна сметка това, което наричаме “материя”, става чиста абстракция, фантазъм.

Как усещането за конкретност и плътност на възприемания свят изчезват, когато се вгледаме внимателно в материята?

Нементалният свят е неизбежно абстрактен

За да разберем тази главоблъсканица, не ни трябва игра на думи като информационен реализъм. Вместо това трябва да се придържаме към онова, което е най-непосредствено пред нас: солидността и конкретността са качества от нашия опит. Светът, измерен, моделиран и в крайна сметка предсказан от физиката, е светът на възприятията, категория на човешкото мислене. Фантазмите и абстракциите се намират само в нашите описания на поведението на този свят, а не в самия свят.

Ние се губим и объркаме, представяйки си, че това, което описваме, е нементална реалност, която е в основата на нашите възприятия, за разлика от самите възприятия. След това се опитваме да намерим солидността и конкретността на възприемания свят в тази постулирана реалност. Но нементалният свят е неизбежно абстрактен. И тъй като солидността и конкретността са сетивни качества на преживяването, не можем да ги открием там. Проблемът, с който се сблъскваме, е просто артефакт на мисълта, нещо, което създаваме от въздуха заради нашите теоретични навици и предразсъдъци.

Тегмарк е прав да разглежда материята, определена като нещо външно и независимо от ума, за ненужен багаж. Но последствията от този фин и наистина смел извод са, че Вселената е ментален конструкт, показан на екрана на възприятието. "Математическата вселена" на Тегмарк е по своята същност ментална, защото къде съществува математиката - числа, множества, уравнения - ако не в мисленето?

Каструп твърди, нищо от това не предполага солипсизъм*, разяснено и в неговата книга "Идеята за света" (The Idea of the World). Мисловната вселена съществува в ума, но не само в персоналното ни съзнание. Напротив, това е трансперсонално поле на мислене, което ни се представя като физичност - със своята конкретност, солидност и определеност - след като нашите лични психични процеси взаимодействат с него чрез наблюдения. Тази мисловна вселена ни води към физиката, а не към празните алабализми на информационния реализъм.

^{*Солипсизъм e философско гледище, според което съществува само индивидуалното съзнание, а в епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението. Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието.}