Казват, че диамантите са завинаги – вероятно защото „диамантите са скали на милиард години, изложени многократно на натиск и горещи температури в дълбоката мантия на Земята“.
Така или иначе, отнема дълго, дълго време, за да може да кристализира искрящ диамант – толкова дълго, че учените всъщност не са сигурни как се получава. Една популярна теория твърди, че много диаманти се образуват, когато плочи от морското дъно (част от океанска плоча) се приплъзват под континенталните плочи в така наречените зони на тектонска субдукция. По време на процеса океанската плоча и всички минерали на дъното на морето се спускат стотици мили в мантията на Земята, където бавно кристализират при високи температури и налягания десетки хиляди пъти по-големи от тези на повърхността. В крайна сметка, тези кристали се смесват с вулканичната магма, наречена кимберлит, и при изригвания излизат на повърхността на планетата като диаманти.
Тази теория може да бъде потвърдена чрез океанските минерали, които дават на сините камъни, като скандалния (и вероятно прокълнат) диамант „Надежда“, техните специфични характеристики. Но тези диаманти са сред най-дълбоките, най-редките и най-скъпите на Земята, което прави изучаването им трудно. Сега изследване, публикувано в Science Advances, дава нови доказателства за океанския произход на диамантите. За изследването учените се насочили към солените седиментни отлагания в много по-разпространен клас камъни, известни като влакнести диаманти.
За разлика от повечето диаманти в бижутата, фиброзните диаманти са опушени – замъглени с малки количества сол, калий и други вещества. Те не са така ценени от бижутерите, но вероятно са по-ценни за учените, които искат да открият подземния им произход.
„Имаше теория, че солите, хванати в диамантите, са от морска вода, но не можеше да бъде проверено“, казва Майкъл Фьорстер, професор в университета Macquarie в Австралия и водещ автор на новото проучване.
Фьорстер и неговите колеги се опитали да пресъздадат в своята лаборатория реакциите при свръхвисокото налягане и температури, при които се оказват минералите на морското дъно, когато попаднат в мантията на Земята. Екипът поставя морски утайки в контейнер с минерал, наречен перидотит – вулканична скала, широко разпространена в дълбините, където се смята, че образуват диаманти. След това излагат сместа на комбинация от интензивни условия на топлина и налягане, които имитират тези в мантията.
Изследователите откриват, че когато сместа е била подложена на натиск от 4 до 6 гигапаскала (40 000 до 60 000 пъти средното атмосферно налягане на морското равнище) и температури между 1 800 до 1 100 градуса по Целзий, кристалите на сол се образуват с почти идентични свойства на тези, открити във влакнестите диаманти. С други думи, когато старото морско дъно се плъзне в дълбокато в мантията, тези сили създават перфектни условия за образуване на диаманти. По този начин могат да бъдат създадени и скъпоценни камъни от чист въглерод и без никакви седиментни отлагания.
„Знаехме, че трябва да има някакъв вид солена течност, докато диамантите растат, а сега потвърдихме, че морските седименти се вписват в процеса“, казва Фьорстер. Той допълва, че при същите експерименти се получават и минералите, които са ключови за образуването на кимберлита, върху които диамантите обикновено се придвижват към земната повърхност по време на вулканични изригвания.
Така че, диамантите на годежния ви пръстен наистина може да идват от древното минало на океана. И ако тези скъпоценни камъни са прекалено скъпи за вас, не се притеснявайте, можете да носите късче от далечната праистория на планетата във вашия златен или платинен пръстен. Според неотдавнашно проучване, тези скъпоценни метали са дошли при нас след епично избухване на неутронна звезда, което буквално обсипало с тях Слънчевата система преди 4.6 милиарда години.