Да си представяте нещо, което искате да се случи в действителност, е практика стара, колкото и самото въображение, но се оказва, че в нея има известна доза истина.
Новопроведено изследване разкрива как въображаем сценарий, разиграващ се на емоционално неутрално място, може да промени отношението към това място в действителност.
За да разберат как ни влияят въображаемите събития, учени от Харвардския университет и Института за човешки когнитивни мозъчни науки Макс Планк провели експеримент, първо в САЩ, а след това го повторили и в Германия.
Участниците били помолени да представят списък с хора, които харесват, хора, които не харесват и с места, към които изпитват неутрални чувства. След това докато лежали в ядрено магнитен скенер, трябвало да си представят среща с човек от първия списък, на едно от емоционално неутралните места.
Ядрено-магнитният резонанс разкрил,че способността ни да си представяме тези сценарии, включва мрежа в мозъка, в която участва и вентромедиалния префронтален кортекс (vmPFC) – област, свързвана с обработката на риска, страха, вземането на решения и оценката на морала.
Изследователите обясняват, че vmPFC не кодира отделни обекти като хора, но моделите на кодирани индивидуални характеристики представляват отделни хора или места в тази част на мозъка. Така успели да видят как отношението на участниците към неутралните места се променя чрез промени в активността в тези невронни модели.
„Когато си представям дъщеря си в асансьора, предствата за нея и тази за асансьора стават активни във вентромедиалния префронтален кортекс. Това на свой ред свързва тези представи – положителното впечатление от човека се пренася към първоначално неутралното място “, казват учените.
Фактът, че отношението може да се пренася по този начин потвърждава, че тези части от мозъка не само съхраняват въображението в ума ни, но и че кодират оценката ни за реалното място. Това означава, че въображаемите сценарии, подобно на реално случващото се, могат да повлияят на отношението ни към реалния свят.
Доказателствата, че можем да променяме отношението си към дадено място, чрез въображението, потвърждават идеята, че промяната на мисловните модели може да промени реакциите ни към света.
Разбира се, силата да предизвикваме промяна чрез въображението си, се отнася само за собствените ни възприятия и влиянието, което те могат да имат върху нашата психология и физиология. Това все още няма отношение към промяната на външната, физическа реалност, независимо колко книги за самопомощ твърдят обратното.
Източник: sciencealert.com
