Знаем от известно време, че диабет тип 1 се причинява от имунната система, която се обръща срещу произвеждащите инсулин клетки в тялото. Каква е точно причината за това обръщане обаче си остава неизяснено. Новооткрита хибридна бяла клетка може най-накрая да обясни това и е възможно да помогне за разбирането на причините за още някои автоимунни разстройства.
Изследване на екип учени от Университетското училище по медицина Джонс Хопкинс е успяло да идентифицира уникална бяла кръвна клетка, която притежава характеристики на две от най-важните клетки в имунната система.
„Клетката, която идентифицирахме е хибрид между двата основни типа работни клетки в адаптивната имунна система, B – лимфоцити и Т – лимфоцити“, казва патологът Абдел Рахим А. Хамад, от Университетското училище по медицина Джонс Хопкинс.
Заедно тези два типа лимфоцити са нещо като „ловци на глави“ по отношение на всякакви нашественици в тялото и изтребват клетки, които представляват риск за здравето. В – клетките действат като диспечер, който събира важни детайли, допринасящи за определяне на списъка с най-търсените „престъпници“ в тялото.
След като узреят в костния мозък, те се отправят към места като лимфните възли, където се запознават с химични сигнатури, наречени антигени, които представляват останки от битки с предишни заплахи. Използвайки тази идентификация те произвеждат антитела, които могат да известят тялото за същата заплаха в бъдеще.
Т-клетките от своя страна, могат да бъдат образно класифицарани като „улични ловци“ на лоши клетки. Тези клетки са известни като цитотоксични или Т-клетка – убиец, която издирва в тялото клетки с антигени на повърхността, и ги унищожава, преди да са навредили на тялото.
Друг вид Т-клетка, наречена „помагач“, казва на незрелите В-клетки да се готвят за война като се делят по-бързо и да се отправят към полето, където да разпространяват антитела. След като кризата отмине, някои от тези В-клетки могат да останат наоколо и да служат като напомняне в случай, че заплахата се върне.
Ако оставим аналогията с играта на стражари и апаши настрана, тези действия зависят от сложен комплекс хормони и взаимодействия, включващи специфични клетъчни рецептори и нещата понякога се объркват.
Пример за това е когато Т-клетките реагират на инсулина като на антиген. Изследователите спекулират, че това е основната причина за диабет тип 1, когато произвеждащите инсулин островни клетки в панкреаса биват атакувани от имунната система.
Това включва тип антиген-представяща клетка, която включва макрофаги и В-клетки, с повърхностен маркер, често свързан с автоимунни състояния като диабет и целиакия, наречен DQ8. Инсулинът се свързва с DQ8, което хипотетично кара Т-клетките да се втурват да избиват всичко, което прилича на този маркер.
„Нашият експеримент обаче показва, че това е слаба връзка и не е вероятно тя да предизвиква толкова силна имунна реакция, че да доведе до диабет тип 1“, казва Хамад.
Изглежда има липсващо парче в цялата история. Затова учените продължават да търсят какво може да превърне една слаба връзка в сигурна имунна атака там, където са спрели свое по-ранно проучване на В-клетките.
Използвайки кръвни проби от доброволци от Центъра по диабет на Джонс Хопкинс, учените се натъкват на странна популация на бели клетки с клетъчни рецептори както на Т-, така и на В-клетки.
По-нататъшният анализ разкрива, че тези клетки имат и уникално изразени гени, наред с активирането на видовете гени, свързани с всяка отделна клетъчна линия. Това е В-клетка, Т-клетка и собствен специален вид клетка едновременно.
„Това вероятно подчертава автоимунния отговор, тъй като един лимфоцит едновременно изпълнява функциите, които обикновено изискват съгласувани действия от две различни клетки“, казва Хамад.
Екипът открива B – рецепторите на тази странна двойно експресираща (DE) клетка, кодирана за протеин, което може да помогне да се обясни свръх-инсулиновата реакция.
На базата на компютърна симулация, протеинът – наречен x-Id – се свързва с DQ8 с хиляда пъти силата на инсулина. Резултатът е огромен скок в силата на отговора на Т-клетките и е потенциална причина за войната срещу клетките на панкреаса.
„Това откритие в комбинация с нашето заключение, че x-Id пептидът просмуква Т клетките, за да насочи атаката към инсулин-продуциращи клетки, силно подкрепя връзката между DE клетките и диабет тип 1, “ казва Хамад.
Двете – пептидът и хибридните бели клетки – е по-вероятно да се открият в кръвта на пациенти с диабет, което допринася за вероятността да са отговорни за развитието на болестта на някакъв етап.
Не само диабет тип 1 може да получи своето детайлизирано обяснение. Учените спекулират с идеята, че тези DE – клетки може да играят съществена роля и при други автоимунни разстройства като множествена склероза и ревматоиден артрит.
По-нататъшни изследвания имат потенциала да доведат до ранно третиране на подобни имунни състояния.
Изследването е публикувано в Cell. Тази статия е оригинално публикувана в ScienceAlert.com.
