Ритуал по полагане на венци и цветя се проведе в Хасково по повод Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България. Честването, организирано от община Хасково се проведе днес по обяд пред паметника на поета-революционер (до Образцово народно читалище „Заря-1858”). Водещ на програмата беше Никола Лилов.
В ритуала участваха военнослужещи от хасковското поделение 52 740 и Духовият оркестър към кметството. Сред официалните лица бяха кметът на Хасково Добри Беливанов, областният управител Станислав Дечев, председателят на Общинския съвет в Хасково Таня Захариева, заместникът й Динко Тенев, народните представители Митко Полихронов и Евгения Ангелова, общински съветници, представители на Тракийското дружество "Георги Сапунаров. Освен официалните лица малцина бяха гражданите, около двайсетина души, дошли да сведат глава пред подвига на един от най-обичаните ни национални герои, оставили светла диря в съзнанието на поколения българи.
Точно в 12 часа сирените приканиха към едноминутно мълчание не само в Хасково, но и в цялата страна. По-късно кметът Добри Беливанов изнесе слово пред присъстващите, припомняйки делото на националния герой. „Днес се навършват 143 години откакто куршум пронизва Ботев и отнема на България един от най-свидните й синове, посветил цялото си съществуване, младостта си, силата си и смъртта си на идеала за Свободна България. Нека продължаваме да носим в сърцата си този достоен син на майка България, нека се уповаваме на Ботевите стихове и предаваме чист спомена за неговото дело на идните поколения! Поклон пред паметта на Христо Ботев!“, заяви градоначалникът.
Историята на Ботевата чета е една от най-ярките страници в Априлското въстание от 1876 година - връх в освободителните борби на българите в Османската империя. Жестокото му потушаване предизвиква широк международен отзвук и довежда до освободителната за България Руско-турска война от 1877-78 г.
Haskovo.net
Димов
Чарвена БАРЕТА
Gost
20 граждани
НА ПРОЩАВАНЕ В 1868 Г.
Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе", -
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
и на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за
Има време, няма време
Духь Ботьовь
Бай Коста папагала
мастикаджия
Срам и ужас
Г--н Михайлов
7690879
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.
И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.
И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.
7680798
и техния облужващ персонал
да почитат Ботев и Светите Мъченици за Свободата Българска
.....
Едва ли Ботев и Мъчениците ни са умрели за да могат мутрите и бейовете да се житкат с колите и да яхат Народа
Г--н Михайлов
777
Г--н Михайлов
098607-98-
и те не бяха на тържествата :))
Tono