В някакъв момент хората ще заселят Марс. Но според един еволюционен биолог бебетата, родени на Червената планета, и по анатомия, и по физиология, ще изглеждат много различни от земните и това ще се случи в рамките само на няколко поколения.

Илън Мъск или Джеф Безос обичат да говорят за бъдещето на нашия вид като мултипланетен вид и на практика правят много, за да превърнат тази визия в реалност.

Но докато се фокусираме върху технологиите, които може да ни отведат до Марс, като че ли малко хора се замислят за това, което ще се случи, когато стигнем там.

Марс е най-земноподобната планета в Слънчевата система, така че е логично да е първата цел за колония извън нашата планета.

Марс има сезони, които са сходни с тези на Земята, защото неговата ос на въртене има наклон близо до този на нашата собствена Земя (25.19 ° за Марс, 23.45 ° за Земята). Южната полярна шапка е по-висока по височина и по-студена от тази на север. 

Подобно на Земята, Марс има полярни ледени шапки. Те се състоят основно от воден лед. Замръзналият въглероден диоксид се натрупва като сравнително тънък слой с дебелина около един метър на северната шапка по време на северната зима, докато южната шапка има постоянна покривка от сух лед с дебелина около 8 м.

Има и важни различия между двете планети. Марс е по-малък от нашата, с диаметър приблизително 6800 км (малко повече от половината на диаметъра на Земята), а въздухът му се състои главно от въглероден диоксид - той представлява 95% от атмосферата му. Температурите на Марс редовно достигат -125 градуса по Целзий, което прави живота на повърхността почти невъзможен.

Марс се е затоплял някога от вулканичната си активност (на Марс се намират най-големите вулкани в нашата Слънчева система). Тогава водата в течно състояние е била много и е покривала голяма част от повърхността на планетата. Освен това, Марс е имал плътна атмосфера и магнитно поле, което би могло да го защити от опасни нива на радиация - но вече не.

Homo martianus

Всички колонисти, заселили Марс, ще трябва да бъдат ограничени в сравнително малък хабитат, където ще бъдат подложени на значително по-висока радиация и по-трудни условия на живот, отколкото на Земята. С течение на времето естественият подбор ще усили някои черти на марсианското население, които значително ще отклонят хората, родени на Червената планета, от земните.

В един впечатляващ TEDx разговор през януари 2018 г. Скот Соломон (Scott Solomon), професор по еволюционната биология от Университета Райс, очерта как хората ще се променят - буквално - след като прекарат на Марс поколение или две.

„Еволюцията е по-бърза или по-бавна, в зависимост от това колко голямо предимство дава някаква мутация”, заяви Соломон пред Inverse. „Ако у хората, живеещи на Марс, се появи мутация, която им дава 50-процентно предимство за оцеляване, това е огромно предимство, нали? А това означава, че хората ще прехвърлят тези гени много по-бързо от обикновено”.

Наред с други неща, Соломон очаква марсианците да развият следните черти:

• По-плътни и по-крехки кости, което ще се дължи на по-слабата гравитация на Марс, която е само една трета от тази на Земята.

• Късогледство - защото на хората няма да е нужно да виждат колкото се може по-далеч, както е на Земята. Соломон цитира проучвания на пещерни риби, живеещи в дълбоки галерии, които губят зрението си в тъмнината и за деца, които прекарват повече време на закрито, което ги прави много по-склонни да развият късогледство.

• Промяна на тена на кожата като реакция на високите нива на радиация. На Земята човешката кожа съдържа пигмент, наречен меланин, който ни предпазва от ултравиолетовите лъчи. Хората с повече меланин в кожата си имат по-тъмен цвят на кожата. За да се преборят с радиацията, марсианците могат да развият изцяло нов вид пигмент, така че може да не е толкова пресилено да си представим марсианците с цвят на кожата, който все още не съществува.

• По-ефективно усвояване на кислорода. Марсианските заселници ще трябва да се научат да използват кислорода по-ефективно и вероятно ще развият характеристики, подобни на хората, живеещи в Тибет, където нивата на кислорода са с 40% по-ниски от тези на морското равнище. За да се справят, тибетците ограничават количеството на изгаряната телесна мазнина и увеличават до максимум консумацията на глюкоза. Макар мазнините да са превъзходно гориво, те имат своите недостатъци - изразходват повече кислород от глюкозата. Като изгарят повече телесна захар отколкото мазнини, шерпите получават повече калории на всяка единица кислород, която дишат - около 30% повече от останалите хора. За да се приспособят, тибетците имат и по-гъста капилярна мрежа, така че кислородът е доставян по-добре до тъканите.

• Лоша имунна система или никаква. Соломон смята, че марсианската стерилна среда може да направи имунната система излишна. Лишени от имунна система, марсианците ще трябва да бъдат изолирани от земните жители, което означава, че двете популации ще трябва да спрат да се смесват. Това също означава, че в някакъв момент няма да има повече пътувания между двете планети - и със сигурност няма да има повече секс между тях. С прекъсването на обмена на гени с времето двете популации ще започнат да се различават толкова много, че отделянето на нов вид ще стане неизбежно и може би ще се появи Homo martianus.

Тези промени могат да се случат много бързо, стимулирани от радиацията, която засилва генетичните мутации, но също и  изкуствено, чрез инструменти за редактиране на гени като CRISPR / Cas9.

"Ефектът на основателя" е друг фактор, това е теорията, че генните черти на първите жители имат огромно влияние върху бъдещото развитие на вида. Това означава, че ако изпратим най-физически способните хора на Марс, тяхното потомство може да бъде генетично по-предразположено към физическа сила.

Това означава също, че тези, които планират бъдещите колонии, ще трябва да помислят за генетичното разнообразие в популацията. Според Соломон идеалната човешка колония трябва да съдържа около 100 000 души от всички краища на света, особено такива от Африка, които са най-генетично разнообразни. Това е с цел да се осигури здравословно генетично разнообразие.

"Ако проектирах човешка колония на Марс, бих искал да има население, което да е стотици хиляди хора, с представители на всяка човешка популация на Земята", отбелязва Соломон.

Някои се надяват, че ще можем един ден тераформираме Марс, за да го направим подобен на Земята. Но дори такова амбициозно начинание бе възможно, щеше да са необходими векове, а дотогава заселниците от Марс ще са се отдалечили достатъчно от човечеството.

Можете да научите повече от лекцията на Соломон от 2018 г. на TEDx.