През последните дни премиерът Бойко Борисов е в стихията си. Финалните акорди на сапунката, която гледаме вече седмици, са доминирани от неговите исполински усилия да избави партията си от провал. А ако не успее?

Коментар от Петър Чолаков, DW:

Българският премиер Бойко Борисов винаги е бил хиперактивен. През третия мандат на ГЕРБ той вложи изключителната си работоспособност предимно на външнополитическия терен. Но скандалите „Апартаментгейт” и „Къщи за тъщи” го принудиха спешно да се съсредоточи върху ставащото в самата България.

Борисов е навсякъде

През последните дни г-н Борисов даде газ до ламарината. Шофирайки сам, той лично инспектира строежа на магистрала „Хемус” (което, както обикновено, бе документирано с видео, излъчвано на живо в профила му във Фейсбук); атакува президента Радев, че се меси в избора на нов главен прокурор; съблазни с предложения за платена политическа любов - ново увеличение на заплатите в бюджетния сектор и коледни добавки за пенсионерите; обеща скорошно изграждане на заводи на големи чужди инвеститори („в Шумен ще се правят шасита на БМВ”) и газови магистрали, „осигуряващи 1000% диверсификация”; предсказа благи вести като влизането ни в чакалнята на еврозоната; застана рамо до рамо с водещия кандидат на ЕНП за председател на ЕК Манфред Вебер; размаха за кой ли път призрака на аферата „Костинброд”; разказа как „се запознали и харесали” с водачката на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел; обясни как някои от братовчедите си не бил виждал с години, а други дори ги „набил” (в отговор на призива на г-жа Йончева прокуратурата да провери митичната къща в Барселона, както и имотни сделки в полза на неговия братовчед Радослав Иванов). Не забрави и филхармонията…

До каквато и медия да се докосне човек през последните дни, загорялото лице на Борисов изскача от нея като кукувичка от старинен часовник с пружини. Вижда се: лидерът на ГЕРБ е в стихията си. В поредица от сложни финтове той комбинира със завидна гъвкавост моркова и тоягата. Станахме свидетели на гневни изблици срещу опонентите (Нинова, Йончева, Костов, Тафров - никой не бе пощаден). Видяхме и чаровните усмивчици и намигвания, придружаващи самохвалството и сладкодумните обещания, с които премиерът традиционно запленява широките народни маси.

Хепиенд за Борисов?

Финалните акорди на сапунената опера, наситена с апартаменти, тераси, оставки, пот, сълзи, но и с разминало се възмездие, са доминирани именно от исполинските усилия на премиера. Борисов надскочи, надмина себе си в демагогията. Но дали шеметната каденца, в която той даде максимален простор на своята политическа виртуозност, ще донесе хепиенд за ГЕРБ на 26 май?

Сценариите са няколко. Първият: успех за ГЕРБ - партията получава най-много мандати за ЕП. Макар да приличат на кръговете, описвани от ръцете на давещ се, повечето от енергичните действия на Борисов са точно това, което би предписал докторът в такава критична ситуация. За пореден път Борисов демонстрира умението си да манипулира невидимите клавиши на балканската народопсихология. Затова не е изключено ГЕРБ да успеят да се измъкнат от най-кошмарните скандали в цялата си история.

Изглежда също така, че един от партньорите на Борисов във властта, ВМРО, има шансове да се нареди точно до почетната стълбичка - на четвърто място след ГЕРБ, БСП и ДПС. Патерицата на ГЕРБ „Воля” също трупа подкрепа, твърдят някои социологически агенции. С други думи: доброто представяне на ГЕРБ, ВМРО и „Воля” ще бетонира конструкцията.

ДПС пък са в прекрасна кондиция след разпада на ДОСТ. И ако ГЕРБ отново покажат, че имат девет живота, хората на г-н Доган също няма да имат причина да стават от трапезата. Всичко това би дало на Борисов и сие тяга и за местния вот през есента. Изобщо: ако сега ГЕРБ излязат сухи от водата, твърде вероятно е да видим дори пълен мандат.

Ако БСП спечели

Вторият сценарий: победа на социалистите. Дори равният брой мандати с ГЕРБ ще бъде определен като успех за БСП. Към момента някои социологически агенции посочват, че БСП изпреварва ГЕРБ с 1-2%. Други изчисляват, че ГЕРБ са наваксали. Но освен разликата в рамките на статистическата грешка, трябва да имаме предвид и феномена на „срамежливия ляв избирател”. На мнозина им е някак неудобно да признаят, че ще гласуват за бившите комунисти. Така че разликата в полза на БСП може да се окаже по-голяма от очакваното.

Ясно е обаче, че както победата, така и паритетът ще укрепят позициите на г-жа Нинова. И съответно ще форсират усилията ѝ в посока предсрочни избори. Разбира се, България не е Австрия, а и г-н Борисов ясно заяви, че няма да подава оставка. Колкото и да е зацапан шлиферът му. Но вариант, в който БСП печели най-много мандати, може и да го накара да размисли. Премиерът неведнъж е доказвал, че не е от най-последователните. От значение е също така дали някои от крепежните елементи на кабинета ще се пречупят за сметка на достойното представяне на извънпарламентарната опозиция - в лицето на „Демократична България" например, която изглежда има шанс за един мандат. Ако действително го спечели, формацията може също да потърси пътя към предсрочния вот.

Дори ГЕРБ да претърпят разгром

Едно обаче е напълно ясно още отсега: дори ГЕРБ да претърпят разгром на 26 май (което е малко вероятно), те ще продължат да бъдат незаобиколим фактор в българската политика. През последните десет години ГЕРБ си изградиха структури, чиято лоялност не може да бъде лесно сломена - защото е скрепена с дирижираните потоци от еврофондове, апетитни служби, протекции и пр. Но независимо от това дали партията му ще спечели или не, архитектът на тази система, г-н Цветанов, по всяка вероятност ще бъде принуден да се оттегли окончателно.