Двадесет и пет години след като превзе Кан с „Криминале“, Куентин Тарантино се завърна на Лазурния бряг с шест минути овации за „Имало едно време в… Холивуд“. Премиерата на деветия му филм бе вечерта на 21 май и се превърна в едно от най-дългите предппрожекционни събития заради любовта на феновете към двете звезди от филма Брад Пит и Леонардо ди Каприо, отбелязва „Варайъти“.
Тарантино и артистичният директор на фестивала Тиери Фремо помолиха журналистите и феновете да не издават спойлери от филма – световната му премиера предстои на 26 юли, а у нас ще го гледаме на 9 август.
Затова сюжетът съвсем накратко: „Имало едно време“ пренася в света на филмовия бизнес от 60-те години на миналия век и ще разкаже за престъпния култ на Чарлс Менсън и убийството на Шарън Тейт (Марго Роби), по това време бременна от режисьора Роман Полански. Ди Каприо е в ролята на телевизионна уестърн звезда, която се опитва да си върне популярността, а в образа на дубльора му е Пит. Пред камерата застават още Кърт Ръсел, Ал Пачино, Дакота Фанинг и наскоро починалият Люк Пери.
Вече излязоха първите отзиви за филма, макар че малцина успяха да се доберат до място в киносалона – акредитираните са се редили два часа, за да влязат на прожекцията. Критиците се обединяват около мнението, че „Имало едно време“ не прилича толкова много на предишните творби на Тарантино, а е по-скоро личностен анализ на героите. Някои изразяват съмнение, че подобни филми не са комерсиални, което може да се окаже проблем предвид високия бюджет.
Дейвид Руни от „Холивуд Рипортър“ изтъква, че визията на филма допринася за разказа на добрата история:
„Тарантино разгръща комедията между двама приятели в създадено с обич, почти фетишизирано честване на 60-те години в Холивуд… „Имало едно време“ е неравен, с тромава структура и не му липсват бели петна. Но също така е обезоръжаващо любовно писмо до вдъхновението си“.
Питър Брадшоу от „Гардиън“ дава най-високата оценка от 5 звезди и пише, че е силно впечатлен от визуалния спектакъл на небесно синьо и златно, поднесен от филма. Определя го като „скандално, дезориентиращо забавление“. Филмът „е не просто еротична киномания, но и телемания“ за Брадшоу, който намира края за „изненадващ и провокативен“.
Ричард Лоусън от „Венити феър“ приветства партньорството на Ди Каприо и Пит, „лесно създаващи химия помежду си“ и „създават скромна, платонична поезия от любопитната динамика на филма“. Споделя, че по време на прожекцията бил „малко отегчен“ заради липсата на връзка между някои от сцените. Но все пак ревюто му е преобладаващо позитивно:
„Тарантино винаги е бил чудесен режисьор и тук успява да изчисти лепкавостта на времето и популярността, за да открие онова, което кара хората да бъдат забелязвани по лавките“.
Дейвид Секстън пише в „Ивнинг стандарт“, че филмът може да се раздели на две части – „много развлекателна и лежерна с шегите си почит към Холивуд от онези времена“ и друга, която е „изпълнена с насилие, дори за високите стандарти на Тарантино“. Той отбелязва изключителната игра на Пит и Ди Каприо, впечатлен е и от епизодичната роля на Ал Пачино като агента на персонажа на Ди Каприо. Критикът не издава нищо за финала, но казва:
„Ако този филм не е върхът в кариерата на Тарантино, той е нейно обобщение“.
Роби Колин от „Телеграф“ сравнява 1969 г. в Холивуд с приказка.
„Тарантино се е усъвършенствал във вдъхването на живот на този период на разцвет и ефектът е чисто опиянение от света на киното, бродиран с шеги и сладки детайли от периода“, пише той.
Финалът, явно завършващ с насилие, е „най-шокиращата сцена във филмографията на Тарантино“.
Грегъри Елуд от „Колайдер“ изразява коренно различно мнение за финала и отбелязва, че Тарантино „никога не е правил филм, който да свършва така сладко и носталгично като последния му“ и предполага, че зад кулисите на филма е било много забавно – магия, уловена и от камерата.
Към момента е рано за оценки, най-малкото защото „Имало едно време“ още не е пуснат за широко разпространение. Едва 12 души са публикували ревюта, но въпреки това убедително преобладават позитивните отзиви.
