Загубата на биоразнообразието е един от най-сериозните  проблеми, който човекът трябва да реши заедно с климатичните проблеми. Но, ако все пак, за озоновата дупка успяваме да намерим решения, то фактът, че губим биологични видове не само качествено, но и количествено, е изключително тревожен, коментира орнитологът от Българското дружество за защита на птиците в Хасково Стойчо Стойчев по повод днешния 22 май, обявен за Международния ден на биологичното разнообразие.

Темата, поставена във фокуса на отбелязването тази година е „Нашето биологично разнообразие, нашата храна, нашето здраве“. Ключовото послание в нея е, че многообразието, което осигуряват природните системи за човешко съществуване, допринася за други цели за устойчиво развитие, включително смекчаване на изменението на климата и адаптиране към климатичните промени, възстановяването на екосистемите, по-чиста вода и премахване на гладуването.

Повече от 90% от земеделските сортове са изчезнали от производителните площи за последните 100 години. Половината от породите домашни животни също са загубени. Всички 17 основни риболовни зони в света са с риболов над техните устойчиви граници. Различните местни системи за производство на храни са застрашени, включително свързаните с тях местни и традиционни знания. Загубата на разнообразните храни има и пряка връзка с болестите и рисковите фактори за здравето на хората, като диабет, затлъстяване и недохранване, сочи проучване на Комисията EAT-Lancet. В публикуваното от нея изследване става ясно, че наред с гладът днес бич за човечеството е и неправилното или непълноценно хранене. В Европа и Централна Азия 55% от населението е с наднормено тегло, а 20% от хората страдат от затлъстяване. Освен това се наблюдава тенденция за забавяне на растежа на децата, което също е свързано с лошите хранителни навици. Затова здравето - системите за здравословно хранене и биологично разнообразие имат пряка връзка, твърдят анализаторите.

Връзките между биологичното разнообразие, екосистемите и осигуряването на ползи за човешкото здраве са силно залегнали и в настоящия Стратегически план за биологичното разнообразие 2011-2020. Те са основна тема на обща програма за устойчиво развитие.

„Изключително тревожно е, че ежегодно от лицето на земята изчезват живи организми, а броят на тези, които все още съществуват намалява поголовно. И това трябва да свети като червена лампа на всеки, който приема Земята и храната си просто като даденост, а дори не се замисля докато изхвърля пластмасовата си чаша от кафе, или лъжичката за еднократна употреба  на улицата или в гората. Случва се така, че някои хора почистват къщата си, а изхвърлят боклука си, в който винаги има и обилно количество пластмаса, на някой черен път. Оттам пластмасите- те са неразградими с десетилетия, попадат в природата-водата, в животните, а в крайна сметка, усвоени от тях се връщат отново при хората, но вече в организма ни. “, казва природозащитникът Стойчо Стоев. Пластмасата е огромен проблем за биоразнообразието, засегнати са всички морски обитатели -от костенурки, през големите бозайници до морските птици. Не са пощадени и сладководните обитатели, припомня той и разказва за ужасяващите кадри, над които е плакал, докато е разглеждал за нанесени безвъзвратни щети на природата от човека. Като този със скелет на албатрос, открит на малък тихоокеански остров, хранен от родителите си с пластмаса. Когато птицата е открита, в храносмилателната й система все още имало следи от парчетата пластмаса.

Как се случва това става нагледно в изследването на един от анализаторите на проблема - Денис Хардести от Австралийската федерална научна агенция. Тя посочва, че проблемът с пластмасата в океаните придобива все по-големи мащаби с увеличаващото се производство на материала. „Птиците бъркат пластмасовите частици с хайвер от риба и “смятат, че приемат истинска храна, но всъщност получават пластмасова храна”, изтъква Хардести. Тя отбелязва, че освен малки пластмасови парчета, е виждала в корема на птици и много по-големи предмети, като цяла светеща пръчица и три балона в корема на един късоопашат средиземноморски буревестник, например. „Виждала съм всичко - от запалки до капачки от бутилки и умалени модели на автомобили”, подчертава изследователката. И е категорична за негативната тенденция.

През 2050 г. 99% от морските птици ще имат пластмаса в тялото си, предвижда компютърният модел на Хардести, разработен за проучването й, в който тя съчетава компютърни симулации на местоположението на боклуците и на птиците.

Замърсяването на планетата с отпадъци не е нов проблем, но усилията за справянето с него изглежда не дават достатъчно добри резултати, след като преди време световните медии гръмнаха и с новината, че боклукът, изхвърлян от човекът е стигнал дори до най-дълбоката точка на земната повърхност - Марианската падина-на 11 км. под морското равнище.

Не само морските и водните обитатели страдат от замърсяването и нехайството на човека. Стойчо Стойчев подчертава, че изключително са тревожни данните и за насекомите, които са много важна група в хранителната верига. Те са източник на енергия за други организми-за много птици, земноводни, прилепи и влечуги, но освен това са и важни за опрашването на растенията. Природозащитникът припомня изводите от наблюденията на учени от Германия, които показват,че летящите насекоми са намалели с повече от 75% за почти 30 години в тяхната държава. Засега учените все още нямат точен отговор за причините. Според Стойчо Стойчев обаче основната причина за намаляването на насекомите е използването на хербициди за обработка на растенията. „Това, което се случи в България само преди седмици с измирането на пчелите в следствие на растителната отрова, е показателен пример за човешкото безхаберие“, категоричен е природозащитникът.

Международният ден на биологичното разнообразие е обявен, за да се повиши обществената осведоменост, ангажираност и подкрепа. На този ден 196 международни общности и държави, членки на Конвенцията за биологично разнообразие ще се обърнат с призив за ежедневни усилия за съхранение на биологичното разнообразие и неговото устойчиво използване, за справедливо и безпристрастно разпределение на ползите от употребата на генетичните ресурси, с акцент на това как биоразнообразието би могло да е в подкрепа на поминъка на хората.

Периодът на разпад на различните отпадъци, които човек изхвърля

* хранителни отпадъци – около месец

* продукти от жизнената дейност – около 10-15 дни

* вестници – от 1 месец до цял сезон

* картон – 3-4 месеца

* хартия – най-разпространената хартия за ксерокс се разлага за 2 години

* строителни материали – до 10 години

* желязна арматура – между 11 и 13 години

* консервни кутии – 10 години

* стари обувки – 10 години

* тухли и бетон – 100 години

* автомобилни акумулатори – 100 години

* фолио и станиол – 100 години

* батерии – 110 години

* автомобилни гуми – между 120 и 140 години

* пластмаса и пластмасови бутилки – най-малко 180-200 години

* алуминиеви кенове – това е най-опасният боклук, защото един кен се разлага за 500 години

* стъкло – 1000 години

* кора от портокал – 1/2 до 2 години

* салфетка - 3 месеца

* кибрит - 6 месеца

* запалка – 100-200 години

* фас от цигара - 1-2 години

* дъвка - 5 години

* найлонов плик - 20-100 години

* детска пелена за еднократна употреба – 500 години

* гумена подметка – 50-80 години

Красимира Славова