Луната се смалява и тресе, твърди нов доклад на НАСА.

През последното десетилетие, учените откриха, че вътрешността на луната се е охладила и се е сбръчкала като стафида. Това прави повърхността и осеяна с клифове.

Анализи, базирани на данни от мисиите на НАСА, сочат че луната се смалява, като в процеса бива засегната от лунотресения, наред с клифовете.

Учените сравняват процеса с начина, по който гроздовото зърно постепенно се сбръчква и смалява. Но за разлика от кожата на гроздето, лунната кора не може да се разтяга и вместо това се пропуква. Така се образуват разломи, докато едната част от кората преминава над друга. Резултатът е необичайни на вид, извисяващи се и простиращи се на километри клифове.

Новото изследване станало възможно, чрез създаването на алгоритъм, обработващ сеизмични данни в периода от 60-те до 70-те години. Той хвърлил светлина върху лунотресенията и произхода им.

Учените установили, че поне 8 от трусовете се дължат на движения на плочи под лунната повърхност, а не на сблъсък с астероид или други фактори. Така било потвърдено, че на луната все още има тектонична активност.

Инструментите, оставени от астронавтите от Аполо, приключиха работа през 1977. Но учените смятат, че трусовете и смаляването продължават и до днес. Изображения осигуряват доказателства за съвсем скорошни движения, като свлачища.

Напълно възможно е разломите да са активни и днес. Като се има предвид, че тектонична активност не се наблюдава често, другаде освен на Земята, новините са вълнуващи.

Сеизмичните данни били изпратени от инструменти, които астронавтите от мисиите Аполо поставили на повърхността на луната. Един от тях, оставен от мисията Аполо 11, престанал да функционира само няколко седмици по-късно, но останалите продължили да правят измервания, регистрирайки 28 различни плитки лунотресения в периода между 1969 и 1977.

Едно от тези лунотресения било регистрирано близо до разломи, видими на лунната повърхност, което навело учените на мисълта, че двете може да са свързани.

Нещо повече трусовете ставали, когато луната се намирала в най-отдалечената си точка от Земята. Причината е, земната гравитация влияе на лунната кора.

Източник: independent.co.uk