Човешката дейност може да засегне биосистемите дори на дълбочина 11 хиляди метра.

Радиовъглерод (радиоактивният изотоп на въглерода, въглерод-14), който попада в атмосферата в резултат на тестовете за термоядрена бомба през 1950-1960 г., е достигнал най-дълбоките части на океана.

Следи от въглерод-14 са открити в ракообразни, обитаващи дълбоки води, включително най-дълбоката Марианска падина , според ново изследване на китайски учени, публикувано в Geophysical Research Letters.

Въглерод-14 се създава по естествен начин, когато космическите лъчи взаимодействат с азота в атмосферата. Може да се открие в почти всички живи организми. Използва се за определяне на възрастта на археологическите и геоложките проби.

Тестовете за термоядрени оръжия, проведени през 50-те и 1960-те години, удвоили количеството въглерод-14 в атмосферата. Оттам той попада в горните слоеве на океана и в живеещите там организми.

Продуктите на разлагането на мъртвите организми попадат на морското дъно, където се абсорбират от амфиподи и други живи същества, живеещи там. Нивата на въглерод-14 в тяхната мускулна тъкан се оказали много по-високи, отколкото в други проби от дълбините.

Самата океанска циркулация отнема стотици години. Но радиоактивните вещества се разпространяват в океана много по-бързо през хранителната верига, обобщават геохимиците от Китайската академия на науките.

Взаимодействието между повърхността и дъното на океана е много силно, твърди съавторът на изследването, геохимикът Вейдонг Сан. Човешката дейност може да засегнае биосистемите дори на дълбочина до 11 километра.