Риба, обитаваща големи корабни пристанища успяла да създаде рядък хибрид, за да оцелее в силно замърсените води.

Хюстънският корабен канал в Тексас отдавна представлява огромно предизвикателство за всички водни организми, включително рибите от вида Fundulus grandis, на които се налага да се адаптира към замърсяването, за да предотвратят появата на сърдечни деформации.

Замърсяването нараства с толкова бързи темпове, че лещанката няма време да развие естествен механизъм да се предпази от него.

Случайна среща между лещанката и далечен роднина от вида Atlantic killifish успяла да създаде рядък хибрид, способен да оцелее в замърсени води, ускорявайки еволюционния процес.

Обикновено популациите разчитат на генетично разнообразие, което им позволява бързо да се адаптират към промените. Но когато замърсяването рязко се увеличи, решението не е собственото им генетично разнообразие, а разнообразие, пренесено от друг вид, в случая Atlantic killifish, чрез хибридизация.

Представителите на вида Atlantic Coast killifish обикновено живеят на 1 500 мили от хюстънските си роднини.

Изследователите вярват, че хората са ги пренесли случайно през 70-те, вероятно чрез баластните води от голям кораб.

Появили се в момент, в който вида Gulf killifish бил в упадък и така послужили като “еволюционно спасение”.

Работата на учените демонстрира, че хибридизацията се явява механизъм за еволюционно спасение, при това не само в отговор на химично замърсяване, а вероятно и при бързи промени в околната среда, предизвикани от климатичните промени.

Макар повечето изследвания да са фокусирани върху екологичните щети от инвазивните видове, това проучване сочи, че при определи рядко срещани условия, те могат да осигурят ценно генетично разнообразие на сродни местни видове, явявайки се по този начин еволюционно спасение.

Източник: independent.co.uk