Продавачът на мебелен магазин Джейсън Паджет се интересувал единствено от партита с момичетата, но една съдбовна вечер го променила завинаги.

Джейсън сега вижда математика във всичко. Дори такова банално нещо, като миенето на зъбите, се контролира от неговата математика – той пуска кранчето и поставя четката под струята 16 пъти.

„Не знам защо, но обичам идеалните квадрати“ (идеален или пълен квадрат е такова естествено число, квадратен корен от който е цяло число), казва той. „Това не е просто идеален квадрат, а четири квадратчета … И аз автоматично правя това, без значение какво правя. "

Паджет е толкова обсебен от математиката и разбира толкова сложни концепции, че го наричат гений. В допълнение, той има рядък талант – рисува повтарящи се геометрични плетеници, известни като фрактали.

Бившият продавач на мебели, роден на Аляска, не винаги си играел така с математиката. До 17-тата си година той водел съвсем различен живот в Такома, Вашингтон – всичко се свеждало до момичета, партита и алкохол. На сутринта страдал от махмурлук, но после пак отивал в бара, опитвал отново да свали момиче и така без край, разказва той. Смятал математиката за глупава – как ще я използваш в реалния живот? 

Но в петък вечерта на 13 септември 2002 г.  всичко се променило.

Паджет бил с приятели в караоке бар, когато го нападнали двама непознати, ударили го по главата и го ограбили, Взели му дори скъсаното кожено яке. Отвели го в болницата от другата страна на улицата. Там му казали, че е получил сътресение и кървене в бъбреците в резултат на удара. Били му обезболяваща инжекция и си го пратили вкъщи.

Но още щом Паджет стигнал у дома, поведението му започнало да се променя бързо и радикално. Заради нараняването развил обсесивно-компулсивно разстройство.  

Джейсън се страхувал от външния свят, напускал дома си само за да си купи храна. Всички прозорци в къщата били закрити с чаршафи и кърпи, всички пролуки на входната врата напръскал с пяна. Развил и маниакален страх от микроби.

„Веднъж дойде при мен дъщеря ми, докато миех ръцете си безкрай“, казва той. „Първото нещо, което исках да ѝ кажа, беше: събуй си обувките, облечи си чисти дрехи, измий си ръцете. "

Но освен всички тези изключително неприятни последствия от инцидента в бара, нещо друго се случило с Паджет, съвсем невероятно. Начинът, по който Джейсън вижда нещата, се променил.

„Всичко, което имаше извита форма, изглеждаше леко зърнесто, като компютърно изображение с големи пиксели“, обяснява той. „Водата, която влиза в дупката на мивката, вече не беше плавен поток, сега изглеждаше, че се състои от малки допирателни линии". 

Същото се случвало с облаците, слънчевата светлина, преминаваща през листата на дърветата, и локвите. За Паджет светът сега изглеждал като стара компютърна игра.

Промените предизвикали смесени емоции у Паджет. „Бях изненадан… обезкуражен… объркан. Изглеждаше неочаквано красиво, но в същото време и плашещо. "

Паджет започнал да мисли по най-сериозни въпроси, свързани с математиката и физиката.  Живеел като отшелник и интернет станал неговият източник на математическа информация.  Веднъж попаднал на страница за фракталите и те му се сторили някак познати.

Математическата концепция за фракталите е сложна, но можете да си представите фрактал, като използвате снежинка. Когато увеличите изображението на снежинка, виждате, че тя се състои от по-малки снежинки. Увеличавате още и виждате още по-малки снежинки и така нататък до безкрайност.

Паджет бил очарован от това, което се откривало пред него, но все още не бил открил думите, с които да го опише, докато един ден дъщеря му не го попитала как се получава картината по телевизията.

„Състои се от правоъгълници или квадрати, а когато погледнеш отблизо, може да видиш, че линията е всъщност зигзагообразна. "

„Може да намалиш наполовина размера на пикселите, след това още два пъти и т. н. , и постепенно ще се приближиш до перфектната форма на кръга, но никога няма да я достигнеш, защото можеш да намаляш размерите на пикселите до безкрайност. Резолюцията ще стане по-добра, но никога няма да получиш перфектния кръг. "

Паджет чувствал, че трябва да проучи по-нататък тази интригуваща концепция. И той започнал да рисува. Нарисувал буквално хиляди, ако не и повече изображения с кръгове, фрактали – всяка форма, която можел да си представи. Само по този начин можел да установи ефективна комуникация със света, който виждал пред себе си.

Паджет вярвал, че в рисунките му са „ключ към разбирането на Вселената“. За него те били толкова важни, че ги носел навсякъде със себе си.  При една от редките си разходки по това време той срещнал човек, който обърнал внимание на рисунките му. Мъжът казал, че изглеждат сякаш са направени от математик. „Опитвам се да опиша дискретна пространствено-времева структура, базирана на константата на Планк и квантовите черни дупки“,  казал Паджет на непознатия.  Оказало се, че човекът е физик и видял в рисунките на Паджет математика на високо ниво.

Той силно препоръчал на Джейсън да учи математика и така той влезъл в местен колеж, където започнал да придобива езика, необходим за да опише хобито, или по-скоро манията си.  След като живял в продължение на три години и половина като отшелник, часовете в колежа променили всичко.

Започнал да посещава психотерапевт, който му помага да се справи с разстройството, и дори срещнал жена, която накрая станала негова съпруга.

Но защо Паджет вижда всичко наоколо по такъв странен начин? Защо сега светът му се състои от геометрични форми?

Паджет гледал телевизионната програма с участието, както било обявено, на гений с изключителни изчислителни способности. В програмата той разказал как вижда числата. За първи път Паджет чувал човек да разказва, че вижда чеслата.

Той започнал да търси информация за интернет и се натъкнал на Берит Брогард, датски когнитивен невролог и философ, който сега работи в Университета на Маями (САЩ).

Джейсън и Берит говорили много часове по телефона и въз основа на тези разговори Брогард предложила, че Паджет има синестезия.

Синестезиата е специално възприятие за заобикалящия свят, когато различни сетива са оплетени и смесени в мозъка, и хората започват да чуват шумолещи миризми, да виждат цвета на звуците и др.  Броят на тези хора, според някои оценки, е около 4%. Някои от тях могат да видят определени цветове, когато слушат музика или при определен мирис, когато изпитват определени емоции. Причината за това състояние са връзките, които възникват между части на мозъка, които отсъстват при повечето хора. Може да си роден така или да получиш тази способност след нараняване, инсулт, алергична реакция, които са направили промени в мозъка ти.

Брогард вярва, че увреждането на главата на Паджет е довело до форма на синестезия, при която той вижда някои неща – математически формули или геометрични фигури, или мислено, или директно пред себе си.  Тя също така предположила, че синестезията е дала на Паджет способности на гений.

„Повечето от нас нямат способността да визуализират математически формули“, казва Брогард.

За да провери предположенията си, Брогард поканила Паджет в центъра за изследване на мозъка в университета Аалто в Хелзинки, където многократно сканират мозъка му.  Докато лежал под скенера за ЯМР, стотици уравнения проблясвали на екрана пред Паджет, включително и неверни.  След това учените изследвали кои части от мозъка му реагирали на едно или друго уравнение.

„Откриха, че имам съзнателен достъп до части от мозъка, които хората обикновено нямат. В допълнение, зрителната кора работи заедно с частта от мозъка, която извършва математически изчисления. Което е логично в моя случай. "

Предположението на Бриоард се потвърдило. Паджет бил официално диагностициран със синдром на придобит гений и форма на синестезия. Накрая той получил накаъв отговор на въпросите си.

След това Паджет написал книга за своя житейски опит със синдрома и пътува по света и разказва на хората какво му се е случило. Но в същото време – и за математиката.  Неговата цел е да помогне на тези, които имат какво да споделят, които са преживели нещо интересно в живота, да публикуват такива истории или да направят филм, базиран на тях. Той дори продава своите рисунки с фрактали.

Двамата му нападатели от съдбоносната септемврийска вечер така и не били осъдени, въпреки че Паджет ги идентифицира и ги съди. Но години по-късно, единият от тях – Брейди Симънс, изпратил на Паджет писмо с извинения. Симънс се лекувал за пристрастяване към прекомерна употреба на наркотици, последвано от опит за самоубийство.  В известен смисъл атаката в караоке бара променила живота на двамата мъже. „Сега съм съвсем различен“,  казва Симънс. „Когато погледна назад към този ужасен човек, който бях в миналото, просто не разбирам как изобщо съм съществувал."

Паджет също се чувства като различен човек. Вижда красотата навсякъде. Очарован е от най-простите неща, на които повечето хора изобщо не обръщат внимание – например, дъждовните капки, падащи в локвите.  В очите му локвата се превръща в нещо, което се състои от сложни осцилиращи фигури, които се припокриват, създавайки перфектни форми като снежинки или звездички.

Той би искал всички да видят това, което вижда.

„Като че ли се събудих от сън, а математиката ми помогна да разбера, че реалността около нас е просто магическа."