Космическият телескоп "Хъбъл" откри в междузвездното пространство доказателства за йонизиран бъкминстърфулерен. Това е молекула от 60 въглеродни атома (C60), подредени в сфера, подобна на футболна топка, която се среща естествено на Земята, в малки количества в саждите.
През 2010г. е открит в мъглявина, а през 2012г. в газ, обграждащ звезда. Сега разполагаме с най-силните доказателства, че се носи и из разредения газ между звездите.
"Комбинирайки предишните ни данни, получени от земята, космическият телескоп "Хъбъл" отчете без съмнение наличие на междузвезден бъкминстърфулерен," съобщават учените в своя труд, публикуван в списанието The Astrophysical Journal Letters.
Трудно е директно да се изучава междузвездната среда, тъй като е много разредена. Но можем да видим звездната светлина, която свети зад нея. Докато тази светлина пътува в междузвездното пространство, тя се променя слабо, в зависимост от състава на това, през което преминава, някои дължини на вълната са погълнати от газа.
Уред, наречен спектрограф разделя светлината, която улавя, в спектър, подобно на призма. Астрономите анализират спектъра, идентифицирайки светлинните "отпечатъци" на елементите.
Съществуват така наречените дифузни междузвездни ленти, които са обусловени от поглъщането на звездната светлина от междузвездната среда. Но тъй като не знаем много за нея, условията при които се формира например, е доста трудно да се разпознаят единични молекули от тези ленти.
Предишни проучвания твърдят, че са откривали ленти, определящи наличието на бъкминстърфулерен, но досега нито едно не бе показало безспорно доказателство, според екипът учени, ръководени от физика Мартин Кординър (Martin Cordiner) от Центъра за космически полети на НАСА Годард (NASA Goddard SFC). Донякъде това се дължи на интерференцията, получавана от земната атмосфера при използването на наземен телескоп.
Затова екипът решава да работи с космическия телескоп "Хъбъл", който е на околоземна орбита, което елиминира интерференцията. Те наблюдават 11 звезди, получавайки спектри с много високо съотношение сигнал-към-шум на седем от звездите, които са значително оцветени в червено от междузвездната среда и четири, които не са. След това екипът изучава сигналите на поглъщане при четири дължини на вълната, свързвани с бъкминстърфулерена.
Учените отчитат надеждни резултати при три от четирите дължини на вълната за "почервенелите" звезди (от четвъртата и без друго се очаква да върне само много слаб сигнал) и нито един при контролните. Силата на сигнала съвпада и с лабораторни измервания от 2018 г. Според учените, това е най-силното доказателство досега за наличието на бъкминстърфулерен в междузвездната среда.
Този резултат ни показва, че могат да съществуват по-големи молекули, отколкото сме смятали, в разреденото пространство между звездите, въпреки че още не е известно как са се формирали или са стигнали дотам. Досега най-големите молекули, открити в междузвездната среда имаха едва 3 атома, докато бъкминстърфулерена има 60.
"Потвърждението за междузвездния бъкминстърфулерен е голямо откритие в познанието ни за химичния състав на разредената междузвездна среда, то ни дава ново разбиране за видовете молекули, които може да са отговорни за оставащите неописани дифузни междузвездни ленти," поясняват учените в своята публикация. "Ще са необходими нови високочувствителни наблюдения, за да изучим по-добре силата и профила на по-слабите ленти от бъкминстърфулерен, заедно с допълнителни лабораторни и теоретични изследвания, които може да ни позволят да използваме тези ленти като образци на междузвездната физика и химия."
