Туристите от ГДР във Варна и Бургас са били жестоко репресирани от ДС и Щази. За да ги държат под око от ранна пролет до късна есен по Българското Черноморие действали съвместни оперативни групи на българските и немските служби. Подслушватели имало в хотелските стаи, където отсядали граждани от източната част на Германия, слагали „бръмбари“ дори в чиниите и пепелниците по ресторантите, където се хранели. Това е само малка част от документалистиката в книгата „Бягство от ГДР през "Желязната завеса" на България“ на Стоян Райчевски и Фанна Коларова.

Днес авторите гостуваха в Хасково със съдействието но Областната управа, фондация „Конрад Аденауер“ и Сдружение за култура „Хасково 2015“.

Един от поводите за книгата е 30-годишнината от падането на Берлинската стена, която се отбелязва през 2019 година, посочи Фанна Коларова.

Авторката живее в Източна Германия от 1972 година и много от анализите в книгата й са от първо лице.

Една от целите на тази книга е да покаже на младите хора от днешното поколение какво е преодоляно през последните десетилетия, посочи Стоян Райчевски. Той направи аналог за границата, която поставя Берлинската стена в Германия и тази, с която Ньойският договор отцепва част от Тракийските земи. И при двата случая се резделят родове. 

В книгата се разказва за конкретни случаи, при които след август 1961 г. в опит да преминат през Желязната завеса, за да стигнат до Западна Европа, по българската граница са загинали десетки източногерманци.

 Стоян Райчевски и Фанна Коларова в продължение на четири години изследват обстоятелствата и причините, поради които германците от източната част са правили опити да минат през Желязната завеса  през българско. Една от причините да изберат този маршрут на бягство е, че идвайки на почивка у нас- в слънчевата красива България повечето от тях дори и не допускали, че става въпрос за ограничения и охрана на границата ни, както в родината им, разказа Фанна Коларова.

В книгата са представени чрез оригинал ни документи, материали и фотоси от архивите на службите за сигурност на ГДР и НРБ възможно най-пълната информация за методите и пътищата на бягство на граждани на ГДР. Разговаряно е със свидетели, жители на граничните райони и бивши граничари.

В един от документираните случаи завинаги на българската бразда остава 21-годишен германец. Той тръгва към незаконна стъпка на нелегален бежанец с единствената цел - да види майка си.

В началото на 60-те години на миналия век родителите му заминават за Западна Германия с останалите си деца, а като новородено бебе го оставят за отглеждане при баба му и дядо му. След кончината на баба му, дядо му не успява да се справи и момчето постъпва в дом за сираци. Дните си прекарва само на  200 километра от мястото където са родителите му, но заради ограниченията никога не се запознава с тях. Първият му провален опит за бягство към Западна Германия е през Чехия, в България обаче в търсене на брод към роднините си той заплаща с живота си.

„Тази книга разглежда границата като не нещо свещено, а като разделителна линия на цели родове и семейства.“, коментира Стоян Райчевски.

Красимира Славова