Предците на хората, построили Стоунхендж са пътували по Средиземноморието преди да достигнат Британските острови, съобщават BBC.

В ново проучване, публикувано в списанието Nature Ecology & Evolution, учените сравняват ДНК, извлечено от останки на хора, живели през Неолита в Британия, с такива на хора, населяващи Европа по същото време.

Неолитните жители са наследници на племена, произхождащи от Анадола (Днешна Турция), които са мигрирали към Иберийския полуостров преди да поемат на север. Те достигат до Британските острови около 4 000 години пр.н.е.

Миграцията към Британските острови е само една част от всеобщо масивно разселване на хора от Анадола, започнало около 6 000 години пр.н.е., което донася земеделието в Европа. Преди това Европа е населявана от малки, пътуващи групи, които ловуват животни и събират растения и ракообразни.

Една група от ранни земеделци мигрира по течението на река Дунав към Централна Европа, докато друга отива на запад през Средиземноморието.

Анализите на ДНК показват, че неолитните британци в голямата си част са потомци на групите, мигрирали по средиземноморския маршрут, които или обикаляйки по крайбрежието, или от остров на остров с лодки. Някои британски групи имат малка част генетично наследство от тези, пътували по Дунава.

Когато учените анализират ДНК на ранните британски земеделци, те откриват, че най-големи прилики се откриват с неолитните хора от Иберия (съвременните Испания и Португалия). Тези иберийски земеделци са потомците на хората, пътували по Средиземноморието.

От Иберия или приблизително този регион, земеделците пътуват на Запад през Франция. Те може да са навлезли в Британия от Запад, от страната на днешен Уелс или от Югозападна Англия. Наистина, радиовъглеродния анализ предполага, че неолитните хора, са дошли в началото от западните крайбрежия, но това все още трябва да се изследва.

В допълнение към земеделието, неолитните мигранти изглежда са донесли в Британия и традициите си за строене на здания, използвайки огромни каменни късове, познати като мегалити. Стоунхендж е част от тази традиция.

Въпреки, че Британските острови са населявани от групи „западни ловци-събирачи“, когато земеделците пристигат около 4 000 години пр.н.е., ДНК анализът показва, че двете групи не са се смесили много добре.

Местните ловци-събирачи са почти напълно изместени от неолитните земеделци, освен една група в западна Шотландия, където местните обитатели имат силно родословие. Това може да се дължи просто на по-големия брой хора в групите на земеделците.

„Не откриваме изобщо никакви ясни доказателства за пренесени гени от британските западни ловци-събирачи, към неолитните земеделци, след пристигането им,“ разказва съавтора Д-р Том Буут (Dr Tom Booth), специалист по древна ДНК от Музея за естествена история в Лондон. „Това не означава, че те не са се смесили изобщо, а просто, че вероятно популациите им са били твърде малки, за да оставят генетично наследство.“

Съавтора проф. Марк Томас (Mark Thomas) от Юнивърсити Колидж в Лондон смята, че неолитните земеделци вероятно се е налагало да адаптират своите практики към различни климатични условия, пътувайки през Европа. Така, когато достигат британските острови, те вече са приспособени и добре подготвени да отглеждат растения в северозападния европейски климат.

Проучването изследва и ДНК от местните британски ловци-събирачи. Един от скелетите е на човека от Чедър, чиито скелетни останки са датирани на 7 100 години пр.н.е.
Той беше обект на реконструкция в Музея за естествена история миналата година. Неговата ДНК предполага, че както много други европейски ловци-събирачи в тази епоха е имал тъмна кожа и сини очи.

Генетичните анализи показват, че неолитните земеделци, за разлика от тях, са имали светла кожа с кафяви очи и черна или тъмно кестенява коса.

Към края на Неолита, около 2 450 г. пр.н.е., потомците на първите земеделци са изместени напълно от друга нова популация, наречена културата Bell Beaker, мигрирала от континентална Европа. Така че на британските острови се случват две крайни генетични замени в рамките на няколко хиляди години.

Проф. Томас смята, че тези явления са се случили след като неолитното население е било в упадък за известен период от време, както на островите, така и в Европа. Той се противопоставя на опростените идеи за настъпил конфликт и пояснява, че тези смени се свеждат до „икономически фактори“, а именно чий начин на живот е бил по-подходящ да използва околните ресурси.

Д-р Буут обяснява: „Трудно е да преценим дали двете генетични смени имат нещо общо – те са много различен вид промени. Има спекулации, че и двете се дължат до някъде на колапс на популации. Но предполагаемите причини за тези два колапса са различни, така че може да става дума за съвпадение. “