Това е реликва от Тракия. Истинска ценност, за мен е съкровище. Носила го е бабата на Димитрийка Христова. Така развълнувана Христина Мантарова показва един от шаловете в изложбата, която е подредена от жените към читалище “Тракия“.

„Имаме шал на сто години, но имаме и шал от Брюксел-съчетание на миналото и съвремието.“, казва Мантарова. Жените от читалището често правят тематични изложения-показвали са макрамета, картички, каренца. Така си спомнят за минали времена, но и имат повод да разкажат за по-скорошни преживявания.

А за мекия кашмирен шал в цвят бордо с големи красиви цветя наблизо век, Димитрийка Христова разказва с особено вълнение. Тя е получила шала от баба си Руса. Родената в 1903 година в Чобанкьой жена била 20 годишна, когато от Беломорска Тракия семейството й дошло в Хасковски регион. Бабата на Димитрийка обаче носила красивите си одежди кратко. Животът й се стекъл така, че рано останала вдовица, после починали и други от близките й. До края на живота си ходела облечена изцяло в черно, затова и кърпата й с която дошла като бежанка, се запазила почти като нова. Заедно с везан елек, който е носила като момиче, пафтите си, престилка и колан, плетен от цветни синци, шала предала на внучките си.

Днес в семейството на Димитринка това завещание се пази като памет на рода. „Даденото от баба ни е скъп спомен на мен и сестра ми. От време на време ги вадим и моите племеници питат как са носени, каква е била модата, разпитват за предците. Младите проявяват интерес, а така се учат и на почит към рода ни.“, разказва читалищната председателка Димитрийка Христова.

Днешната изложба на шалове и кърпи не мина и без музикални изпълнения. Свои стихове рецитира и Лидия Налбантова.

Красимира Славова