Идеята, че можем да предизвикаме у себе си емоции, като ги изразяваме с лице, е стара и многократно приемана и отхвърляна.
Проучване на екипи от Университета в Тенеси и Тексаския университет върху 138 изследвания на ефекта, който лицевите изражения оказват върху настроението ни, показва, че те имат малко, но непренебрежимо значение при някои обстоятелства, съобщават Science alert.
"Хората обикновено смятат, че можем да се почувстваме малко по-щастливи, ако просто се усмихнем или да станем сериозни, ако се смръщим," обяснява социалния психолог Никълъс Коулс (Nicholas Coles) от Университета в Тенеси. "Но психолозите спорят по този въпрос в продължение на повече от 100 години."
Дори и Чарлс Дарвин е имал мнение по въпроса. "Свободното изразяване на външните белези на емоцията, я прави по-интензивна," заявява натуралистът в по-малко известната си книга "Изразяването на емоциите при човека и животните".
Тази "хипотеза на емоционалното зареждане", както става известна, е постоянно дискутирана от появата си. Редица експерименти проверяват дали правенето на мимика, за да се постигне емоция ще сработи, или просто емоцията извиква физическа реакция.
Един от най-известните експерименти се състои в това доброволци да оценяват забавни анимации, докато държат молив по дължина между зъбите си, което кара устните им да се разтеглят в особена усмивка. Резултатите показват, че дори тази разпъната гримаса е достатъчна, за да накара хората да се почувстват в добро настроение и да се смеят.
Почти тридесет години по-късно, през 1988 нов експеримент предизвиква полемика, когато същите изследователи повтарят изследването с повече от 1 800 участници в 17 лаборатории и не откриват нищо.
"Не можем да се основем на резултатите на само едно проучване," смята Коулс. "Психолозите проверяват тази идея от началото на 70-те години, затова искахме да видим всички доказателства.
Такива психологически експерименти трябва да са много детайлни и имат всякакви променливи, които могат да опорочат резултата. Има и разлики между хипотезите, както и много несъгласия с ефектите им.
Затова Коулс и колегите му, Джеф Ларсен (Jeff Larsen) и психологът Хедър Ленч (Heather Lench) от Тексаския Университет, провеждат статистически метаанализ публикуван в Psychological Bulletin, за да изучат в детайли разнообразието от методи и да изключат възможни систематични грешки.
Ефектът не е огромен. Но го има и той показва, че можем да се почувстваме малко по-добре ако се смеем или да изпитаме отвращение, ако се намръщим. От друга страна, "изиграването" на емоции на страх или изненада, не повлияват особено на състоянието.
Те откриват също и че тези ефекти са различни при някои наситени стимули, като например анимации сравнени с изречения. Да се усмихваш насила, гледайки комикс за Гарфилд няма да го направи по-забавен, без значение колко голяма е усмивката.
Причинно-следствената връзка между настроението ни и реакциите на тялото ни без съмнение е много сложна и е необходима още сериозна работа, за да се разгадае.
"Все още има много да учим за ефектите от мимиките върху емоциите, но този метаанализ ни постави една крачка по-близо до това да разберем как функционират емоциите," споделя Коулс.
Учените обаче подчертават ясно, че за тя това не значи, че само с усмивки може да се преодолеят сериозни психологически състояния като депресия например.
