В деня на психолога - 4 април, разговаяме с Ваня Найденова - магистър Психолог, завършила Приложна социална психология в Пловдивския университет, специализира психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия в България, което е едно от най-големите в рамките на Световната Асоциация по позитивна психотерапия /WAPP/. Работи като училищен психолог в ОУ"Св. св.Кирил и Методий", гр. Първомай и психолог в ЦНСТ, гр. Първомай.

Какво е професия „психолог“? Често бъркат психолога с психиатър. Какава е разликата?

Разбираемо е хората да срещат трудност при разграничаването на психолог, психиатър и психотерапевт. Разликата в тези трудни за разбиране психо- думи е съществена и тя се определя от различната професионална подготовка на специалистите и от квалификацията, която те имат.

Психиатърът е дипломиран лекар, който работи в болнично заведение. Като такъв той работи с хора с различни разстройства на психиката и следва медицинския модел за това, съответно в лечението си той прилага различни медикаменти.

Психологът няма медицинско образование. Той не изписва лекарства и не е задължително да работи в болнично заведение. Неговата практика е в частен психологичен кабинет, в обществено заведение или в институция. Психолозите имат завършена академична специалност „Психолог” с определен профил. В практиката си използват различни инструменти за консултиране и психологична оценка, с които да определят различни поведенчески и личностови характеристики. Университетското образование по психология не дава право на психолога да се занимава с психотерапия, тя изисква допълнителна квалификация. Ето защо психологическата подкрепа обикновено не включва продължителна и задълбочена работа.

Психотерапевтът е универсалният специалист. Той  съчетава  много от познанията на психиатъра и психолога. Има правото да се занимава с психотерапия, каквото предишните двама нямат. Психотерапевтът се различава от психиатъра и психолога по това, че е преминал през допълнително специализирано обучение към определена психотерапевтична школа. Много психолози и психиатри днес продължават своята професионална квалификация в избрано от тях направление на психотерапията. Подготовката там е продължителна и отговаря на множество международни изисквания. Тези школи се различават помежду си в зависимост от подхода към човешкото страдание, проблематика и специфика. Психотерапевтите използват в практиката си различни психотерапевтични подходи- психоанализа, позитивна терапия, фамилна терапия, психодрама, когнитивно- поведенческа терапия и много други. Психотерапевтът е подходящ избор в  много от случаите на психични проблеми. Той е подготвен да работи по проблемите на личността и отношенията.   В зависимост от квалификацията и школата, в която се е обучавал, той  може да поровежда  индивидуална, групова и семейна психотерапия.

Важно е тук да подчертаем, че не всички психолози и психиатри са психотерапевти, въпреки че много често някои се представят за такива. Не са единични случаите на самозвани психолози и психотерапевти, на които липсва подобна академична и специализирана подготовка. На базата на преминат курс от някакво обучение, те започват да практикуват съвсем интуитивно и на базата на житейския си опит, без да разполагат с богатия набор от знания и инструменти, необходими в работата с човешката душа и емоции. Така че при избора ни на психолог или психотерапевт е важно да знаем придобитата  специалност, академична подготовка и квалификация, за да не попаднем в заблуда и манипулация, а да получим наистина професионална помощ и подкрепа.

През последните години стана модерно да се учи психология. Има ли условия за реализация в България?

От личния ми опит мога да кажа, че често се сблъсквам с предубежденията на хората към психолозите и тяхната работа. Тези предразсъдъци са продиктувани от различни страхове, свързани с психичното здраве, мнението на обществото, личните ни задръжки да говорим за проблемите си, несигурността и доверието към специалиста, схващането „да не съм луд да ходя на…”, страх от разкриването на дълбоко пазени мисли, чувства и преживявания и несигурността дали ще бъда разбран… и още много други. Такова мислене в никакъв случай не е в полза, напротив то е токсично и не помага в справянето с проблемите. В тази връзка смятам, че работата на психолога и психотерапевта в България има нужда от популяризиране и премахване на изградените представи.

Кога се появи твоето желание да станеш психолог? Чувстваш ли се удовлетворена от работата си?

Моята първа специалност е магистратура „Българска филология”. След дипломирането ми обаче, беше много трудно да намеря работа по специалността, работех съвсем различно от това, за които бях учила 6 години. Тогава взех решение, че ще кандидатствам за втора специалност. Не се колебах много каква да бъде. От предлаганите направления в психологията избрах Приложна социална психология и завърших втора магистратура. Но и това не ми беше достатъчно. Продължавах да преминавам през различни курсове и да се усъвършенствам като психолог. В момента специализирам психотерапия към Дружеството по позитивна психотерапия в България. Преминах базовия курс и напредвам в майсторския клас, за да мога да взема и специалност „Психотерапевт”.

 Чувстваш ли се професионално  обременена?  

Да работиш с човешката душа е огромна отговорност. Естествено понякога се ангажираме и преживяваме проблемите на клиента, но като професионалисти знаем и как да се дистанцираме и вентилираме пренесените емоции. Подготовката ни за работа с клиентите съдържа и тези техники.

Въпреки това обичам работата си и всеки ден се събуждам мотивирана и позитивно настроена към поредните предизвикателства.

Интервюто взе Теодора Кирякова