Фото албум с кратката история за развитието на футбола в Хасково през 20-ти век представиха днес в Регионалния исторически музей.
Сред гостите на събитието бяха бивши футболисти и треньори, участвали в годините в хасковския тим. В музея дойдоха и някои от най-заклетите фенове.
„Запалянко не е мръсна дума. В близкото минало хасковлии от сърце са подкрепяли футболистите, без значение от ситуацията.“, каза при представянето на албума главният му съставител историкът д-р Красимира Узунова.
Част от снимките в книжката са от колекцията на Музея, за съставянето й са помогнали и някои от футболните деятели със спомени. На тях д-р Узунова благодари и обеща, че ще се работи и в посока оформянето на експозиция, посветена на футболната игра в града. Като един от експонатите в нея тя обеща да присъства юбилейната тениска, която днес беше подарена на Музея, посветена на 40-годишнината от влизането на Хасково в А група.
Футболът в Хасково идва като игра обаче много по-рано, още в началото на миналия век. Първата футболна топка се появява тук с възпитаниците на Робърт колеж от Цариград- швейцарски учители по физкултура, който преподават в училищата във Варна и София. Първите сведения за играта в Хасково са от 1911 година. Тогава тя е наричана „ритнитопка“. Коста Арнаудов пише в своите спомени, че първоначално са ритали топката, без дори да предполагат, че става въпрос за игра с правила.
През 1924 година в Хасково вече са съставени махленски отбори от търговци, тютюноработници, чиновници и има местно първенство. Отборите обаче все още не успяват да се подготвят така, че да участват във вече създаденото в България Царско първенство за царската купа.
Подготовката става по-професионална едва след 44-та година. Приблизително от това време влиза в играта и Петър Геров. Той бе най-възрастният футболист и треньор, присъствал при представянето на фото албума днес.
86-годишният Геров се влюбва във футбола, когато е на 12 години. Ходел на Ямача, където се тренирало на поляната, първоначално, за да подава топката на футболистите и когато му позволят да им обува обувките. По-късно влиза в състава на работническия СК "Ботев"- Хасково. Неговият първи треньор е Георги Тонев-Гежо. През 1963 година влиза в отбора „Димитър Канев“, като помощник- треньор.
„Той беше най-добрият халф. Научил ни е на търпение, на борбеност, на сплотеност“, казва за него днес един от възпитаниците му -Таню Мешов, който по-късно е и капитан на отбора.
Стадионът на Ямача се появява през 60- те години на миналия век, за да се подкрепи хасковския отбор. Първото име на тима е „Ашика“-по прозвището на Димитър Канев, от ръководството кръщават отобар впоследствие на загиналия ремсист, тимът в края на века вече е „Хасково“.
Като част от тима през 1981 година е и младата българска футболна надежда Наско Сираков.
Красимира Славова
ЛЕВСКИ
мастикаджия
Рачко пръдлето
мастикаджия
Ама кой ли му пука?Малко хора запазват честта си.Те го направиха.
Щази
Димов
къде си бе маймун
кенанския лъв