"Хората чакат държавата да им събира боклуците, които те разхвърлят по плажовете. Не мога да разбера този манталитет", казва един млад грък. Напоследък обаче нещо се променя. Репортаж от Епаноми:
Един от първите топли пролетни дни в Епаноми - малък крайбрежен град, разположен недалеч от Солун. На четири километровия плаж Потамос засега няма много курортисти. През лятото обаче те са хиляди – а оставените от тях отпадъци се трупат на камари. И то не само тук, а и по всички плажове в Гърция. Пластмасовите торбички и чашки, бирените опаковки и угарките са се превърнали в сериозен проблем. „През лятото положението става направо неспасяемо“, казва един рибар.
Много гърци вече не искат повече да се примиряват с това положение. Навсякъде в страната частни лица организират акции за почистване на плажните ивици, включително и тук, на Потамос. "Държавата и общините не ги е грижа за проблема с боклука; кошчетата за смет са твърде малко и не се изпразват редовно", оплаква се една майка, която участва акцията заедно с децата си.
Все повече хора в Гърция активно се включват в опазването на природата. Присъединяват се към една нова тенденция, която се популяризира активно в социалните медии. Под хаштаговете #beachcleanup или #trashtag много хора дават израз на ангажимента си срещу замърсяването на околната среда. Сред тях са Мариос и Кристина Бахарис, които са също и организатори на почистването на плажа в град Епаноми.
„Не мога да разбера този манталитет“
Мариос е отраснал в Берлин в семейство на гърци, а от две години живее с жена си и децата си в Солун. Харесва му да живее в родината на своите родители. Безпокои го обаче безотговорното отношение към околната среда. „Много от хората тук са прекалено безгрижни и очакват държавата и общините да се погрижат за боклука, вместо сами да направят нещо. Когато Гърция и Македония най-после се споразумяха в спора за името, на протести срещу договора излязоха хиляди, а за почистването на плажа идват едва стотина. Не мога да разбера този манталитет", казва Мариос.
Йоанис Гиовос е сътрудник на инициативата за морска защита iSea в Солун. Той се радва, че има подобни акции за почистване на плажната ивица: "Става дума не само за защита на околната среда, а за много повече - за отговорността на гражданите. Поради своята история гърците по традиция са настроени срещу държавата и държавната власт. Но е време да престанем да с това, за да настъпи някакво подобрение", казва той.
Колегата му Никос Думпас също е критичен спрямо този манталитет. Според него, той се проявявал и в отношението към морето: "Гърците обичат морето, но не се грижат за него. Смятат, че чистите води са едва ли не някаква даденост, а за боклуците, които оставят по плажовете, не ги е грижа", казва той. Организацията iSеa предлага просветни програми, за да събуди у младите хора съзнание за активна защита на околната среда.
Въпреки сравнително доброто качество на морската вода в Гърция, тъкмо найлоновите торбички и отпадните води представляват сериозен проблем за гръцките водни басейни. Благодарение на европейските закони положението донякъде се е подобрило, но само със закони нищо не става, нужно е и съзнание, казва Гиовос и добавя: “Много гърци все още смятат, че отпадъците, които замърсяват околната среда, не са кой знае какъв проблем. Те прехвърлят отговорността за замърсяването на големите фирми и политиката. За да се промени този манталитет, трябва време“.
Стела Кивелоу е професор по икономика в университета „Пантейон“ в Атина и от доста години изследва морето като ресурс. Тя подкрепя инициативата "Син растеж", създадена през 2012 г. от Европейската комисия с цел да се използват европейските водни басейни като възможност за развитие и заетост. В Гърция има над 16 000 километра крайбрежни ивици. Страната всъщност би трябвало да е водеща в разработването на перспективни стратегии за разкриването на морските ресурси, смята Кивелоу.
Морето като икономическо пространство
"Морските площи ще стават все по-важни за гръцката икономика, защото те са пряко свързани с развитието и конкурентоспособността на важни сектори; те са от голямо значение за енергийното снабдяване не само на Гърция, а и на ЕС – заради използването на подводни кабелни мрежи и тръбопроводи", посочва Кивелоу. Трябва да се имат предвид освен това фактори като развитието на крайбрежните селища, развитието на туризма и ценните природни богатства, например природния газ. За да се използват всички тези ресурси обаче, е необходим ефективен мениджмънт на морските пространства.
„Морето е предизвикателство, което далеч надхвърля интересите на страната. Морето ни обединява и същевременно разделя. То създава синергии, но и конфликти. Остава да се надяваме, че ще се научим да си сътрудничим мирно. И че ще извличаме от това икономически и културни ползи във времената на глобализацията", посочва Стела Кивелоу.
Вижте и тази галерия със снимки:
