Дарина, Калина, Георги и Зорница. Те са четирима от седмината ученици в школата по гайда към Младежкия център в Хасково, с ръководител Филип Филипов.

Децата ловят тънкостите на народния инструмент два пъти в седмицата. Признават, че извън учебната стая по музика отделят по час на ден, за да се упражняват.
Дарина Димитрова е на 14 години и учи в математическата гимназия. Казва, че музиката и математиката са хармония и затова и с двете възнамерява да продължи напред. Пробвала да свири на китара преди време, но бързо се отказала, почуствала, че това не е нейният инструмент. С гайдата обаче е различно-мелодията, звученето на гайдата носи спокойствие, което й е приятно. В школата я довела нейната приятелка-Калина Стоева, която е от училище „Пайсии“, но двете се познават отдавна.

За родения в Испания Георги Сураджиев да свири на гайда е сбъдната мечта. Родителите му са хасковлии, но дълги години живеели навън. За първи път момчето чува гласа на гайдата, отивайки с майка си на репетиция на състава за народни танци в град Чея. Тогава е едва на пет години. „Когато мама ме водеше на репетициите и по-късно, винаги заставах до гайдаря, сякаш ми действаше като магьосник. Мама ми обеща, че след седем години ще ме запише на гайда, когато порасна. Върнахме се в България и направо в школата при Филип Филипов“.

„Трудно е, но можеш да се научиш, когато силно искаш. Овладяването на гайдата е като всяко нещо, което тръгва от нулата. Започваш малко по малко, но трябва да искаш да го правиш и да обичаш това, което правиш.“, разсъждава мъдро 12-годишният Георги.

Дали защото дълги години са били извън родината и заради носталгията, която неминуемо изпитваш към дома в тази ситуация, но родителите му са го възпитали да обича и да усеща със сърцето си българското. Да цени и да се радва на традициите. Дори стаята му е обзаведена от майка му с битови предмети и това му харесва много. „Обичам българското, харесват ми цветовете, шарките“, казва момчето. И обяснява, че докато свири или слуша, гайдата обзема цялото му същество. „Това е магия. Трябва да мислиш докато свириш, когато си начинаещ, но чувствата са повече от мислите“, описва той.

Когато е на село все го карат да свири, дори вече може да се похвали като сватбар-надул гайдата наскоро на тържеството, когато негов роднина се женил.

Най-малката в групата на преподавателя Филип Филипов е 9-годишната Зорница Владиславова. Харесала гайдата още първия път, когато я чула. Било миналата година. Било в училище, където дошъл Народният оркестър на Хасково за един от уроците от образователната програма, която провеждат музикантите.

И останалите от школата също са се записали след такъв урок, на който присъствали  в своето  училище.

Година след като вече са хванали народния инструмент в ръце, децата са уверени, че всеки, който иска може да се научи да свири на него, стига да го направи с мерак. А на въпроса какво може да ги откаже от гайдата, всички отговарят: Нищо. Всяко от тяха вижда пътя си напред свързан с гайдата, макар и непрофесионално. Георги Сураджиев обаче е категоричен: продължава с инструмента в музикалното училище в Широка Лъка.

„В децата гори искра. Българската народна музика е в генофонда ни, тя не е измислена просто ей така.“, обяснява интересът им Филип Филипов.

На гайдарчетата от Младежкия център им предстои участие в прегледа на музикалните школи в Димитровград, а хасковлии могат да ги чуят на 16-ти април в в читалище „Заря“, когато ще се включат в концерта на Народния оркестър на община Хасково и танцовия състав „Южняци“, с ръководител Васко Димов.

Красимира Славова