Дървета, растящи близо до Южния полюс, морско равнище с 20 метра по-високо от сегашното, глобални температури с 3-4 градуса по Целзий по-високи. На подобни условия се натъкват учените, поглеждайки назад във времето, когато на планетата имало същото количество въглероден диоксид, като днес.
Анализирайки седименти и вкаменелости от растения, учените открили, че температурите близо до Южния полюс били с около 20 градуса по Целзий по-високи от сега през плиоцена – преди 5.3 – 2.6 милиона години.
Учените използват сложни компютърни модели за предсказване ефекта от предизвиканите от човека климатични промени, но поглеждайки назад във времето получават нови прозрения.
Плиоценът се оказал подходящ за сравнения и предложил важни уроци, за това какво ни очаква в бъдеще. “Водещите новини са, че температурите са с 3-4 градуса по-високи, а морското равнище е с 15-20 метра по-високо от днес. Това означава, че не е имало ледена покривка в Гренландия, не е имало лед в Западна Антарктида и големи ледени парчета в Източна Антарктида”, казват учените.
Изгарянето на изкопаеми горива води до бързо отделяне на въглероден диоксид в атмосферата. “Ако поставите печка у дома си и я настроите на 200 градуса, температурата не се покачва незабавно, отнема известно време – същото е и с климата”, посочват експертите.
Глобалните температури вече са се покачили с един градус по Целзий от инустриалната революция насам, когато стойностите на въглероден диоксид били 280 части на милион. Стойностите в момента са 412 ppm и продължават да се покачват, което означава, че и температурите ще се повишат с 3-4 градуса по Целзий през следващите няколко века. Топенето на ледовете отнема повече време, затова силното покачване на морското равнище, като през плиоцена, ще отнеме няколко хилядолетия.
През плиоцена разнообразието от бук, а вероятно и иглолистни дървета нараснало в Оливър Блъфс – на 300 мили от Южния полюс. Именно там били открити вкаменелости от дървета и мъхове.
“Удивително откритие. Намерили са вкаменели листа от нотофагус. Аз я наричам последната гора в Антарктида. Растенията са се развивали при концентрация на въглероден диоксид от 400 ppm. Вероятно натам сме се запътили с топенето на ледовете, и Южния полюс отново ще бъде колонизиран от растения”, казва Джейн Франсис.
Доказателствата сочат, че летните температури през плиоцена са били като в тундрата – 5 градуса по Целзий близо до полюса, в сравнение с днешните минус 15-20.
Наличието на растения подсказва, че ледената шапка в Антарктида е била много-малка от днешната. А покачване на морското равнище с 20 метра днес би оказало огромно въздействие върху бреговите градове и райони, населени с хора.
Полярните региони са особено важни за разбирането ни за глобалния климат. Именно там промените настъпват първо и са най-драматични. През кредата стойностите на въглероден диоксид били 1 000 ppm.
Преди около 100 милиона години климатът бил още по-екстремен. Антарктида все още се намирала на Южния полюс, но регионът бил топъл и покрит с гори, дънери и почви се запазили като вкаменелости на места, като остров Александър.
Ако покачването на въглеродните емисии запази сегашното си темпо, до края на века ще постигнем стойности от 1,000ppm. Концентрациите от 280ppm от преди индустриалната революция се дължали на поглъщането на въглеродния диоксид от растенията и животните и последвалото му погребване. Така се образували въглищните пластове, газовите и петролни находища. През последните години ние отново го изкопаваме и връщаме в атмосферата.
Източник: theguardian.com
