Към края на османската власт България е сред най-развитите части на Османската империя, раждаемостта е рекордно висока, а българските занаятчии просперират. Още факти за тази епоха откриваме в ново мащабно изследване.

DW публикува материал от Щелиян Щерионов: Историческа демография на България, Издателство на БАН „Проф. М. Дринов“, София, 2019 г.

Само безпристрастната интерпретация на документите и свидетелствата от епохата на османското владичество може да очертае една сравнително правдива картина за живота на българите през петте века между падането на страната им под чужда власт до нейното освобождение. Издаденото току-що първо цялостно изследване на демографското развитие по българските земи допринася да разберем как се е формирала днешната българска нация.

Въпросното изследване, изготвено от проф. Щелиян Щерионов от БАН и посветено на демографските аспекти в процеса на създаване и укрепване на българската нация, разсейва редица митове и стереотипи за положението на българите под османска власт. Един от основните изводи гласи, че българите се вдигат срещу властта на султана не заради недоимък и глад, а заради пробудилите се национално самосъзнание и стремеж към свобода и независимост. Масовата смъртност поради глад и тежко недохранване е непознато явление в цялата българска история.

Българското население нараства с 1 милион

През целия период на османското владичество българите-християни са преобладаващата етно-религиозна общност в границите на автономната Българска екзархия, утвърдена със султански ферман. През по-голямата част от този период темповете на демографско нарастване сред българите-християни превишават съответните показатели за поданиците на султана, изповядващи исляма. В стопанско отношение България дори е сред най-развитите части на империята, а качествените и много ценени стоки на българските занаятчии и земеделци намират широк прием не само на обширните османски пазари.

В периода непосредствено преди падането на България под властта на османските завоеватели българското население възлиза на около 1,4 милиона души. Непосредствено след Освобождението българите-християни в Княжество България и Източна Румелия са около 2,4 милиона души. Както сочат многобройни документи и анализи на епохата, раждаемостта сред българите-християни е по-висока от тази сред мюсюлманите. Към средата на 19-и век тази раждаемост достига годишно 53 новородени на 1000 души население - рекорд в цяла Европа. Разбира се, това немислимо в днешни времена равнище е вид компенсация на изключително високата детска смъртност.

И още данни от епохата: авторът на изследването проф. Щерионов посочва, че процентът убити в резултат от насилия се движи в рамките на показателите за континента. Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 хиляди и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. броят на избитите от армията на ген. Гурко достига 60 хиляди души, допълва проф. Христо Матанов от Софийския университет. През епохата на османското владичество отрицателен прираст на населението по българските земи се наблюдава единствено между средата на 17-и и началото на 18-и век. Като основни причини за този временен демографски срив проф. Щерионов посочва влошените климатични условия и бумът на епидемиите.

В онзи период повечето българи живеели в нехигиенична и болестотворна среда, свидетелстват цитираните в изследването документи. Косвено доказателство са и регистрираните 11 по-големи чумни епидемии, които отнемат живота на над 300 000 обитатели на българските земи. Експертът по историческа демография доц. Венцислав Мучинов отбелязва, че смъртността от епидемии сред българите-християни все пак е била значително по-ниска, тъй като през по-голямата част от Средновековието те са населявали преди всичко селските райони. За разлика от мюсюлманите в градовете, които приемали епидемиите като неотменимо божие наказание и не правели нищо, за да ограничат разпространението им, християните бързо напускали заразените селища в търсене на убежища сред природата.

Наредбите за противодействие срещу епидемиите и изграждането на здравни служби в някои градове не оказват особено влияние върху борбата срещу бича на епохата - инфекциозните болести. Първите стъпки към организирано медицинско обслужване датират едва от началото на 19-и век. Русе и истанбулският район Галата са първите градове и градски райони в империята, благоустроени по западноевропейски образец, обяснява доц. Мучинов. А проф. Щерионов отбелязва, че към датата на Освобождението повечето от практикуващите близо 150 лекари са българи.

По една сребърна пара за всяко ваксинирано дете

В тази връзка Щерионов разказва за посещение на медицинския екип от кортежа на султан Абдул Меджид през 1846 г. в Търново, където местното население категорично отхвърля предприетата от османските власти кампания за ваксиниране на децата срещу смъртоносната едра шарка. За да ги убедят в ползата от ваксинацията, хората на султана обещават по една сребърна пара и по една кърпа като подарък за всяко ваксинирано дете. Проф. Христо Матанов от Софийския университет уточнява, че приложеният способ за ваксинирането е бил заимстван от арабската медицина. Друг любопитен детайл, свързан с хигиената, е изграждането на много обществени бани. По този показател Османската империя изпреварва редица западноевропейски държави, където по време на Ренесанса монарсите са се къпели извънредно рядко.

Между 15-и и 18-и век общият брой на селищата в българските територии почти съвпада с броя им в съвременна България - около 5 500. Броят на градовете през османската епоха е около 80, като в тях живеят над 10% от населението. За да се увеличи броят на данъкоплатците, а покрай това да се повишат и приходите за хазната, османските власти провеждат активна демографска политика - независимо дали става дума за християни, мюсюлмани или юдеи, обяснява доц. Мучинов. В началото на османското владичество Истанбул разселва преселници от Анадола в Лудогорието и низината на Марица, които са стратегически за сигурността на империята. С течение на времето обаче този поток рязко намалява. Постепенно той е заместен с обмена на население между османските територии, Русия и Австро-Унгария. В България се установяват около 300 000 кримски татари и групи северокавказци, приели исляма. Приблизително същият брой българи-християни бягат към Русия и Австро-Унгария по време на войните между империята и тези две християнски монархии. Малко известен е фактът, че силното обезлюдяване на Източна България вследствие на руско-турските войни през десетилетията преди Освобождението подтиква Истанбул да предприеме кампания за завръщането на избягалите в Русия и Влашко българи, на които се обещават данъчни и други привилегии. В епохата на своя разпад империята просто не разполага с достатъчно демографски ресурс за презаселване на обезлюдените краища с мюсюлмани.

Възходът на българските занаятчии и търговци

За развитието на търговията, финансовите услуги и занаятите принос имат и изгонените през 16-и век от Испания евреи, в които Османската империя съзира солиден потенциал за стопанското си оцеляване. Тя ги приема и ги разселва във всички свои провинции, в това число и в България. Българите-християни пък са отлични производители на най-качествените и търсени зад граница османски стоки като аби, шаяци, гайтани, вълнени платове, метални изделия, керамика, розово масло. Една френска фирма дори си позволява нещо, което днес бихме нарекли „интелектуална кражба на българско ноу-хау" - в Румъния тя изнася като собствена продукция изработваните в Габрово изключително качествени ножове, обяснява проф. Христо Матанов. От своя страна българските занаятчии и търговци натрупват цели състояния от износа на качествените си стоки в обширната Османска империя, допълва проф. Матанов. Свидетелства за благосъстоянието им са изключително красивите къщи във възрожденските градове, обзаведени с много вкус и пари. Именно по време на Възраждането тези градове бързо се побългаряват в резултат от интензивната миграция от селата, заключава доц. Мучинов.