Оскарите са едни от най-престижните филмови награди. Но те привличат вниманието само към определен брой филми, избрани, до голяма степен, субективно. В рамките на година винаги можете да намерите няколко филма, които не са получили вниманието, което наистина заслужават. От церемонията тази година отмина достатъчно време, за да може да се направи обективна равносметка.

Всъщност това кои филми са сред номинираните и награждаваните зависи не само от качеството на лентата, но и от политиката, жанра и дори от репутацията на актьорите и режисьорите. Това са част от причините, поради които Академията игнорира чудесни филми всяка година: много от тях са номинирани за други престижни награди в киноизкуството и дори печелят някои от тях.

След като широко бе спекулирано от критиците и публиката, че тазгодишният победител е най-незаслужилият победител, удостоен с тази висока чест, нека да насочим вниманието ви към филмите, които не са привлекли вниманието на Академията, но са спечелили безусловно вниманието на публиката и кино разбирачите. 

The Rider
В началото този филм може да ви изглежда като много проста история за живота на един младеж в американския юг. Той се наранява почти фатално, принуден е да се откаже от кариерата си на професионалист по обяздване на коне и се връща към тихия си и спокоен живот. Но по време на филма осъзнаваме, че това не е просто драма за нечия трудна съдба. Този човек търси собствената си идентичност. Благодарение на философския подтекст и безупречната операторска работа, филмът е ясен за всеки, без значение къде се намира под слънцето. Защото ние всички се опитваме да намерим своето място в този свят.

Манди
Това е психологически трилър за много бързото превръщане на един човек в ловец, жадуващ отмъщение. Той се занимава с дърводобив и живее изолирано с жена си, която обича и всичко изглежда доста идилично. Но тогава съпругата му е отвлечена. Сюжетът изглежда тривиален, но когато главният герой установява, че похитителите са от религиозен култ, това променя целия контекст на филма, изразните му средства и дори саундтрака му, което го прави абсолютно уникален и задължителен за преживяване.

BPM
Този филм разглежда важни социални проблеми. Историята се върти около членовете на застъпническата група ACT UP Paris в началото на 90-те години- те са активисти, които се опитват да привлекат вниманието на обществеността към проблема със СПИН. Но всъщност филмът е и драма за живота на хората, ангажирани с тази кауза. Лентата има и по-дълбоко ниво – тя е опит да ни се напомни, че не трябва да съдим различните хора и да си затваряме очите за техните проблеми, защото техните житейски препятствия могат да се окажат наши някой ден. Това бе толкова въздействащ филм, че дори спечели голямата награда на фестивала в Кан.

Leave No Trace
Един от най-оригиналните филми от предходната кино година. Рядко се среща да видим бездомен баща и дъщеря му като главни герои на една история, но се оказва, че те живеят така по свой избор. Те са доволни от живота си в гората, недалеч от града. Но не след дълго властите идват при тях и се опитват да ги накарат да напуснат импровизирания си дом. Този филм ни кара да гледаме на обикновените житейски неща под различен ъгъл и обективно да се съмняваме, че нещата, които сме считали за „добри“ и „правилни“, са наистина такива и са в полза на обществото.

Ингрид отива на Запад
Това е комедия, но в същото време и драма за модерното общество с послание, което ни казва, че красивата картина на света, която виждаме на пръв поглед, не винаги е вярна. Ингрид е момиче с психично заболяване и тя има идоли, които боготвори. Тя следва една знаменитост в социалните мрежи, която има милиони последователи и перфектен живот. Поне така изглежда на пръв поглед. Ингрид наистина иска да се срещне с нея, дори е готова да отиде в Лос Анджелис, където живее тя. Пътуването е успешно: фенът и знаменитостта не само се срещат, но и стават приятели. В крайна сметка се оказва, че социалните медии и реалността са две много различни неща.

The Tale
В центъра на филма има конфликт между майка и дъщеря, но посланието му е по-малко за пропастта между поколенията, а е по-скоро социално ориентирано, като дава различни гледни точки за размисъл. Освен това, лентата е доказателство за това колко ненадеждна е нашата памет - изтрива епизодите от нашия живот, които могат да ни изплашат или да ни накарат да сме тъжни. В резултат на това зрителите виждат две различни версии на едно и също събитие от двама различни герои. Но краят показва, че има само една истина.