"От всички животни единствено човекът е жесток." Думи на Марк Твен. Припомняме ги по повод страшния клип от Радомир. Кадрите са потресаващи. Но още по-ужасяващ е фактът, че в България това се случва всеки божи ден.
Коментар от Стела Райчева:
Алън Брантли от ФБР е легенда в профилирането на серийни убийци. Като агент в края на миналия и началото на този век е работил на терен по някои от най-тежките случаи в историята на серийните и масовите убийства в САЩ. Брантли осъществява едно от най-детайлните проучвания на психиката на серийния убиец, провел е лични интервюта с 36-има осъдени за такива престъпления и е стигнал до следния прост извод: асоциалното поведение и агресията към животни са пряко свързани. В числа: 36% от профилираните от него хора са измъчвали и убивали животни като деца, още 46% признават същото, но вече в зряла възраст. Коментарът му за липсващите 18% е, че затворниците трудно признават за насилие над деца и животни, тъй като ги е страх от отмъщението на съкилийници.
"Че те бия като маче у дирек"
Радомир, България, Европейски съюз. Годината е 2019-а, месецът - март. В първите топли дни на пролетта бременните котки са навсякъде. Една от тях е намерила дом и убежище в празна саксия пред магазин за хранителни стоки в китното градче. Вече е тъмно, котката се прибира „у дома", а недалеч от нея стоят усмихнати момчета. Разговарят помежду си, докато в един момент не я забелязват. Няма нужда да преразказваме страшния клип, взривил социалните мрежи в България. Вероятно вече сте го гледали, а ако не сте, сигурно не искате да си го причините. Тъжната истина е, че когато посягат да я наранят, бременната котка дори не прави опит за бягство. Двама от усмихнатите се приближават, след което единият - все така усмихнат - я вдига за опашката и я удря с пълна сила в земята. Резултатът: разкъсана матка, мъртви плодове, риск за живота. А усмивките стават все по-широки…
Не познавам достатъчно добре африканските и азиатските култури. Но що се отнася до нашата западна цивилизация, казвам смело, че ние сме единствената нация, която може да се похвали с поговорката „че те бия като маче у дирек“. Ще рече: ще те бия безпощадно, ще те удрям така, както се удря с котка по дървен кол.
Приятели, гледката е наистина ужасяваща. Но още по-стряскащ е фактът, че това не е изолиран случай, а едно от многото зверства (или по-точно „човечства“), които преживяват или не успяват да преживеят десетки котки, кучета, коне в милата ни родина - всеки божи ден. Тровени, стреляни, бесени, горени, давени, рязани, заливани с киселина, влачени след автомобил, изнасилвани... Списъкът с извратени насилнически възможности е безкраен.
Моите наблюдения, като човек, работил дълги години с най-окаяните бездомни животни в България, показват, че насилието над тях нито намалява, нито расте. То е постоянен фон на живота по нашите ширини. Промяна обаче има. И тя е в реакциите на околните. Там, където преди отчаяните писъци на наранените животни отекваха в гърбовете и свитите рамене на наблюдателите, днес вече срещат хора, готови да ги защитят. И това е нещо много голямо.
България беше последната страна в ЕС, която въведе Закон за защита на животните - през 2008 година. Инкриминацията на насилието над животни стана факт още две години по-късно. Съвсем доскоро същите тези усмихнати момчета можеха да се отърват с административно наказание. Днес ги грози затвор. И благодарение на екипа на въпросния магазин за хранителни стоки, вероятността да го получат не е никак малка.
Който посяга на животни…
Връзката между насилието над животни и това над хора е научно доказана. Удоволствието от причинено страдание е психопатология. И единствената причина усмихнатите момчета да не блъскат бабички или бременни ромки е фактът, че се страхуват от наказание. Ние, останалите, сме тези, на които се пада отговорността да защитят безгласните жертви. И това може да стане само ако подаваме писмено сигнали в полицията и изискваме тяхното разследване.
Макар и да сме далеч от деня, в който ще можем да кажем, че и животните са защитени от законовия ред на правовата държава България, вече имаме редица случаи на условни и ефективни присъди за жестокост към животни. Ако превърнем възмущението си в действие, рано или късно властите ще проумеят, че преследването на престъпления срещу животни е превенция на престъпленията срещу хора. А дотогава ще събираме пари за посечени от усмихнати злодеи същества, ще обясняваме, че някои българи тричат или отсичат крачетата на кучета като Мима и ще разясняваме, че не всички сме такива...
Марк Твен, страстен дарвинист и приятел на животните, е казал следното: „От всички животни единствено човекът е жесток. Няма друг, който да причинява страдание просто за удоволствие".
Насилникът е насилник. Независимо към кого е избрал да прояви жестокост този път.
Стела Райчева е кинолог с 25-годишен опит. Автор е на множество публикации в областта на етологията и отглеждането на домашни животни, ръководи собствен мини-зоопарк. Като съосновател и доброволец на „Animal Rescue Sofia" тя участва активно в Програмата за намаляване на броя на безстопанствените кучета на територията на София, както и в множество правови и граждански инициативи, свързани с добруването на животните в България.
