Може би ще се окаже, че глутенът не е "лошият" в крайна сметка.

Има доказателства, че е възможно молекулите на фруктозаните в пшеницата да причиняват стомашните проблеми, при хората с непоносимост към глутена, съобщава New Scientist.

Около 1% от населението на света страда от цьолиакия, автоимунно заболяване, което предизвиква силна реакция при приемане на глутен - белтък от пшеницата. Но още 12% изпитват неразположения при консумацията на храни на пешнична основа, без да страдат от заболяването. Може да се окаже, че не глутенът е причината за проблемите на тези хора, с "непоносимост към глутена".

През 2013, при изследване на хора без заболяването, които консумират безглутенови продукти за облекчаване на стомашни проблеми, учените откриват, че симптомите остават същите, както при приема на безглутенови, така и на глутенсъдържащи храни. Това предполага, че глутенът не оказва влияния, казват Джейн Мюър (Jane Muir) и Питър Гибсън (Peter Gibson) от Университета Монаш в Австралия. Техният екип търси каква може да бъде алтернативната причина. Техните заподоздрени са фруктозаните, които са вид въглехидратни вериги, съдържащи се в пшеницата, ечемика и ръжта, както и в лука, чесъна, нахута, зелето и червения артишок.  

За да проверят тази хипотеза, че изследват 59 възрастни, които не страдат от цьолиакия, но спазват безглутенов режим, заради чувствителност на червата. На доброволците са дадени три вида зърнени десерти, съдържащи глутен, фруктозани или нито едното от двете, които те да приемат по едно всеки ден в продължение на седмица, с една седмица почивка между всеки вид. И трите вида имат еднакъв вид и вкус и участниците не знаят кога кой вид консумират. 

Фруктозановият десерт предизвиква 15% повече подуване и 13% увеличение в общите стомашно-чревни симпроми, в сравнение с контролният. Глутеновият не оказва никакъв ефект. 

Това може да обясни защо хора с чувствителни черва често се чувстват по-добре от безглутенова диета, но не достигат до пълно излекуване, смята Мюър. Когато спират приема на пшеница, те елиминират и голяма част от фруктозаните в диетата си, но все още изпитват проблеми, про консумацията на други храни, които ги съдържат в голямо количество, като лук и чесън. Някои безглутенови продукти като нахутен снакс също съдържат фруктозани. 

Това може да обясни също и защо някои плацебо-контролирани изследвания успяват да докажат, че глутенът има ефект и защо е толкова трудно да се определи как той създава проблеми на хората без заболяване.

"Глутенът винаги е бил сочен за виновникът, заради цьолиакията и поради фактът, че хората се чувстват по-добре, когато спрат да ядат пшеница," пояснява Гибсън. "Сега изглежда това първоначално предположение се оказва грешно."

Възможно е много малка група от хората, които нямат цьолиакия да реагират на глутена, но изследванията досега не са достатъчно обширни, за да може да бъдe наистина определенo, допълва Гибсън.

"Но определено данните доказват, че фруктозаните са по-голям проблем."

Резултатите, получени от екипа съвпадат с шест скорошни проучвания, които предполагат, че 70% от хората страдащи от синдром на раздразненото черво (СДЧ), се чувстват по-добре, когато спрат приема на фруктозани и други хранителни вещества от хранителната група известна като FODMAP (Ферментируеми Олиго-, Ди-, Моно-захариди и Полиоли). Те представляват въглехидрати с къси вериги, които са трудни за храносмилане. Те поемат вода и ферментират в дебелото черво от бактерии, произвеждащи газ, като разпъват леко червото. Хората със СДЧ го усещат по-силно, защото имат свръхчувствителни нервни окончания в червата си. 

Кейти Елард (Katie Ellard), гастроентеролог в Болница Матер в Синди, Австралия, обяснява, че много лекари предписват диета с нисък прием на FODMAP храни на хора със стомашни проблеми.

"Когато цьолиакията е вече изключена, аз все пак препоръчвам ограничаване на пшеницата, за да се види дали това помага, но обяснявам на пациентите, че целта е да се елиминират фруктозаните, а не глутена.", подчертава тя. 

Ако се докаже, че истинският проблем са фруктозаните, това ще отвори пътят за много храни, които преди са били изключвани, обяснява Елард. Например соевият сос съдържа глутен, но много малко фруктозани, докато ферементационният процес на подквасените хлябове разкъсва пшеничните фруктозани до по-малки захари.