Димитър Маринов получи 4 различни по размер национални знамена, подарени му от първомайската фирма – производител.

Първият българин, участвал във филм с награда Оскар, гостува в Пловдив. Преди да влезе за презентицията и прожекцията на наградената лента „Зелената книга“, той даде вълнуваща пресконференция. Актьорът разказа, че житейският му път е свързан много повече с града под тепетата, а не с Русе, както често се споменава в биографичните материали за него. Осиновителите му са наследниците на популярната пловдивска фамилия Маринови – строители на железницата до Кричим и свързани с тютюнопроизводството, учителите му – проф. Азарян и Владимир Стоянов - също са пловдивчани.

Димитър Маринов пожела на всички присъстващи един ден да държат своя Оскар в ръцете си, пък бил той и за водопроводчик.

Жестът на актьора да развее българското знаме по време на церемонията по награждаването с Оскари, впечатли българите. След това той разказа, че е имал затруднение да намери трикольор и му се е наложило да му го заеме консула. Това стана повод Атанас Велчев да използва времето за въпроси и да поднесе знамената - подарък. „Да бием мексиканците“ - каза Димитър Маринов, с което разсмя публиката, която аплодира жеста и му пожела да развее знамената за Оскар на някоя от следващите му роли, на, което той отговори с „Дай Боже!“

След това разказа как се е почувствал когато се е качил на сцената и е видял три големи мексикански знамена. Тогава си е помислил, че България е 28 пъти по-стара от Мексико. Че родината му е държава, която не парадира, не вика, а се държи с достойнство и авторитет и е основана за българите, за разлика от Мексико. На тези, които са го обвинили в национализъм отговори, че са забравили красивата българска дума „родолюбие“.

Изключително интересен разказвач, Димитър Маринов, впечатли с вниманието си към всички, със скромността си, без излишно скромничене, с търпението си, с чувството за хумор, със способността си разказвани вече истории да бъдат поднесени от друга гледна точка.

По-късно, в неформален разговор той подчерта, че един талантлив човек, за да стане добър актьор, първо трябва да се научи на дисциплина. И да има способността да направи разликата между „Това искам“ и „Това ми трябва“.