През януари 2019 г. международен екип от учени за първи път видяха на живо китове, които може да са нов вид косатки. Наречен тип D, за тях се знае само от случай отпреди повече от 60 години, от разкази на рибари и от туристически снимки.

Генетичните проби, събрани от екипа, ще помогнат да се определи дали това животно, с ясно различимия си цветен модел и форма на тялото, е наистина ново за науката.

„Ние сме много развълнувани от предстоящите генетични анализи. Косатките от тип D могат да бъдат най-голямото неописано животно, останало на планетата, и ясна индикация за това колко малко знаем за живота в нашите океани," казва Боб Питман, изследовател от NOAA в Ла Джола, Калифорния.

Екипът среща загадъчните китове край нос Хорн в южната част на Чили. Именно тук учените вземат три проби – малки частички кожа, безвредно взети от китовете със стрела от арбалет, от група китове убийци от тип D.

В лабораторията 
Разкриването на тайните на тези уникални косатки се премества от бурния Южен океан в лабораторията, където учените от NOAA ще анализират ДНК от пробите от кожата. „Тези проби са ключът за определяне дали тази форма на кит убиец представлява отделен вид“, каза Питман.

Първият запис на необичайните косатки е през 1955 г., когато на брега на Парапарауму, Нова Зеландия, заседнали 17 животни. В сравнение с други косатки, те имали по-заоблени глави, по-тясна и по-остра гръбна перка и малки бели петна на очите. Никога преди не са описвани такива китове.

Първоначално учените предположили, че уникалният вид може да е генетична аберация, наблюдавана само при тези китове. След това, през 2005 г., френски учен показва на Питман снимки на странни китове,направени близо до остров Крозе в южната част на Индийския океан. Те имали същите малки петна около очите и топчести глави.

Мястото, което е на една четвърт от света отдалечено от Нова Зеландия, предполага, че роднините на новозеландските китове всъщност може да са много разпространени.

Впоследствие туризмът в Антарктика доведе до появата на снимки на дивата природа с безпрецедентно качество и количество. За да наблюдават разпространението, движението и изобилието на китове убийци във водите на Антарктика, Питман и колегите му започват да събират снимки на косатки от Южния океан, включително от туристически кораби.

Появяват се нови наблюдения 
Сред десетките хиляди снимки имало шест с уникалните китове. През 2010 г. Питман и колеги публикуват статия в научното списание Polar Biology, в което се описват китовете убийци от тип D. Те включват снимки от всяка среща и карта на местата, където са наблюдавани.

Наблюденията показват разпространение около целия континент, но в рамките на субантарктичните води. Тъй като изглежда китовете убийци от тип D избягват най-студените води, авторите предлагат името „субантарктичска косатка“. Също така става ясно, че това животно живее в крайбрежни води в някои от най-негостоприемните географски ширини на планетата – Бурните 40-те и Яростните 50-те, известни със силните си ветрове. Нищо чудно, че е почти непознато за науката!

Историите продължават. Чилийски рибари се оплакват, че китове убийци ги лишават от ценен улов на 60-80 мили южно от нос Хорн, където континенталният шелф се спуска в бездната. Снимки от риболовни наблюдатели показват, повечето от китовете били „обикновени“ китове убийци, но сред изображенията има и някои групи китове тип D.

Рибарите съобщават, че типовете не се смесват и че тип D остават далеч от лодките, когато обикновените китове убийци са наоколо.

Разказите стават реалност 
Тази година историите и снимките най-накрая стават реалност. Питман успява да събрере експедиция от международни експерти по китовете. През януари те отплават от Ушуайя, Аржентина, на 22-метровия изследователски кораб „Аустрелис“, за да търсят неуловимия кит убиец тип D.

Първоначално късметът не е на тяхна страна, остават на котва в продължение на осем неспокойни дни, връхлитат ги ветрове с 40 до 60 възела на нос Хорн. Тогава, по време на кратко затишие във времето, „Аувстрелис“  попада на животните, които Питман търси от 14 години.

„Аустрелис“ прекарва три часа сред група от около 30 кита, които много пъти се приближили до кораба. Когато експертът по вокализация на косатките Ребека Уелард извадила хидрофон зад лодката, за да запише разговорите на тип D, китовете веднага дошли да го проверят. От широкоъгълни камери, монтирани на нейния хидрофон, тя получила подводни кадри, на които любопитните китове показват в детайли уникалната си окраска и форма на тялото.

Снимките на китовете от тип D, донесени от екипа на „Аустрелис“ служат като напомняне за това колко малко знаем за живота в нашите океани. През следващите няколко месеца ДНК пробите трябва най-накрая да разкрият доколко е различен тип D от другите косатки.