В края на миналия и началото на настоящия век плеяда от технократични принцове и принцеси смениха или се готвеха да сменят военновременните династични крале и некоронванирепубликански лидери в редица страни на Азия, Африка , Европа и Америка. Променливият успех на този феномензатвърди или разклати следвоенната стабилност в отделни страни и региони и промени характера и съдбите на цели държави и народи. Да припомним свързаните с това факти и обстоятелства.

Испания

След кървавата гражданска война от 1936-1939 г. подкрепеният от фашистка Германия и Италия испански генерал Франсиско Франко сваля Втората испанска република и установява едноличен тоталитарен режим в страната. След края на Втората световна война Испания е поставена в икономическа и политическа изолация, но през 60-те години страната започва да излиза от афтархията и икономиката й бележи безпрецедентен растеж известен като „испанското чудо“.

Съгласно завещанието на генерал Франко, след неговата смърт през 1975 г.,наследникът на франкската династия на Бурбонитепринц Хуан Карлос Iстава крал на Испания. По време на прехода от диктатура към демокрация кралят предоставя автономия на всички испански провинции, в резултат на което Испания вече близо 50 години се бори с баската терористична организация ЕТА, а отскоро и с националистите в Каталуния, които искат пълна независимост на двете провинции.

През 2014 г., по здравословни причини,  крал Хуан Карлос I абдикира в полза на сина си – роденият през 1968 г. принц Фелипе VI, който е 3-тото дете, след двете му по-големи сестри, от брака на краля в гръцката принцеса София. Испанските католици и общество прощават на ФирипеVI нецарския му брак с разведената преди това испанска журналистка Летисия Ортис, като същевременно множество испанци се обявяват за провеждането на референдум „за“ или „против“ монархията в страната по принцип.

Кърджали бг вести