Дюселдосфският пациент е третият излекуван от ХИВ след като е лекуван от рак с трансплантация на костен мозък. Случаят е докладван от изследователи, които лекуват пациента, съобщава NewScientist.
Вирусът заразява клетките на имунната система, които се образуват в костния мозък. Човек, известен като "Берлинския пациент", е първият излекуван от HIV след лечение на рак през 2007 г. За да лекуват левкемията му, лекарите убиват почти всичките му имунни клетки с радиотерапия или лекарства и след това ги заместват с клетки от донор. Този донор е естествено устойчив на HIV, благодарение на рядка, но естествена мутация в ген, наречен CCR5.
Оттогава няма друг случай на елиминиран ХИВ по същия начин, докато не бе обявен втори оздравял в понеделник. Този човек, известен като "Лондонския пациент", получава костен мозък от донор с мутация CCR5 като лечение на лимфома на Ходжкин, друг рак на имунната клетка. Той бил посъветван да преустанови приема на антивирусни лекарства, които държат вируса под контрол около година след това. Осемнайсет месеца по-късно вирусът не се е върнал.
Вече е обявен възможен трети случай днес на конференцията за ретровируси и оппортунистични инфекции в Сиатъл. Биопсиите от червата и лимфните възли на този пациент от Дюселдорф не показват инфекциозен ХИВ три месеца след спирането на антивирусните лекарства - само стари фрагменти от вирусни гени, които не биха могли да се размножават, казва Анемари Венсинг от Университетския медицински център в Утрехт в Холандия, която работи по този случай. Това е точно като пациентите в Берлин и Лондон, казва тя.
Изследователите проследяват малкото други хора, които имат ХИВ и след това са имали трансплантация на костен мозък от някой с мутация CCR5 в колаборация, наречена IciStem. Както и досегашните трима, има още двама, които все още не са спрели да приемат антивирусни лекарства, казва Хавиер Мартинез-Пикадо от Института за изследвания на СПИН IrsiCaixa в Барселона.
Трансплантациите на костен мозък не могат да се използват за хора с ХИВ, които нямат рак, защото носят значителни рискове и се използват само като последно средство. Фактът, че подходът изглежда работи, би могъл да посочи пътя към други стратегии за лечение. Един от възможните методи е да се използва редактиране на ген, за да се мутира генът CCR5 в собствените имунни клетки на човека.
