От десетилетия търсим тъмната материя, която упорито продължава да се изплъзва от инструментите ни. Сега астрофизици проучават една интригуваща възможност: ами ако тъмната материя не засяга по никакъв начин въртенето на галактиките, ако това явление се дължи на масата на светлината?
В доклад от 1980 американският астроном Вера Рубин демонстрира една странна особеност на галактиките: ръкавите им се въртят значително по-бързо, отколкото би трябвало.
Отдалечавайки се от галактическия център, орбиталното движение на звездите и газа в диска теоретично би трябвало да се забавя пропорционално.
Явлението е известно като Кеплерово забавяне или намаляваща крива на въртене и може да се наблюдава в планетни системи като Слънчевата система. В повечето случаи, обаче, не важи за галактиките.
При тях кривата на въртене остава постоянна или се увеличава. Най-отдалечените звезди орбитират с много по-висока скорост, отколкото би трябвало, на база гравитационния ефект на видимата материя.
Затова астрофизиците допускат наличието на тъмна материя. Не знаем какво представлява, не можем и да я задечем пряко. Но освен ако всичките ни разбирания на вселената не са погрешни, там някъде би трябвало да има нещо, създаващо допълнителна гравитация.
Това нещо, обаче, може да не е тъмна материя, според екип изследователи.
Те твърдят в доклад, че явлението поне отчасти, се дължи на фотоните, предизвикващи ефект, който не би могъл да се определи като гравитация, но много прилича на нея.
Хипотетичният ефект, който учените изследват, не е в резултат на увеличена гравитация.
Допускайки определена фотонна маса те демонстрират, че тази маса бе била достатъчна да генерира допълнителни сили в галактиката, и че тези сили са достатъчно мощни да обяснят кривите на въртене.
Ефектът е подобен на “отрицателно налягане”, причинено от електромагнитен натиск на фотонната маса.
В контекста на математическа система, наречена електродинамика на Максуел-Прока, този електромагнитен натиск може да ганерира допълнителни центростремителни сили, въздействащи предимно върху междугалактическия газ.
Разбира се, засега това е само теория, при това не е идеална.
От една страна, звездите с кратък живот, родени от газ, ще бъдат силно обвързани с газа. Електромагнитното налягане въздействащо върху газа, непряко ще влияе и върху тези звезди.
Но при звездите с дълъг живот има проблем. Слънцето е на около 4.6 милиарда години, и обикаля около галактическия център веднъж на всеки 230 милиона години. Според изчисленията на екипа, в резултат на електромагнитното налягане орбитата му би трябвало да е подчертано елиптична.
Само че тя не е. Затова теорията трябва да претърпи известни промени, за да пасне на досегашните ни наблюдения върху вселената.
Хипотезата за тъмната материя е все още водеща. И все пак възможно е фотонната маса да е част от решението.
Източник: sciencealert.com
