Разкрития сочат, че в Шри Ланка е имало истински "ферми за бебета", в които срещу много пари са били раждани деца по поръчка на осиновители от чужбина. Черният пазар на бебета е съществувал близо 20 години.
Швейцарката Оливия Рамия Танер заминава за Шри Ланка, за да открие истинската си майка. Там разбира, че всичко, което знае за произхода си, е лъжа. А осиновяването ѝ - част от цяла нелегална схема. Всичко започва с едно пътуване до Шри Ланка. Оливия Рамия Танер решава да издири истинската си майка.
Младата жена, която е израснала в едно от предградията на Цюрих, ангажира честен детектив, който да проведе разследване още преди тя да замине за Шри Ланка. По-малката сестра на Оливия – Жералдин - която също е осиновена, също искала да разбере истината за своя произход.
Два дни преди началото на пътуването честният детектив съобщава, че е открил майката на Жералдин, но няма никакви сведения за майката на Оливия. Затова Оливия решава сама да посети болницата в Ратнапура, където, според документите, е била родена. Вече на място Оливия открива, че нейното удостоверение за раждане е фалшиво. "Казаха ми, че не съм била регистрирана в списъка за ражданията в тази болница", споделя тя.
В търсене на собствената самоличност
Търсенето на други документи в местните и национални служби на Шри Ланка също не дава резултат. "Имах чувството, че изобщо не съществувам", казва Оливия. Тя се пита и това дали датата ѝ на раждане не е била променена. Вероятно и второто ѝ име - Рамия - не е истинското. "Името е единствената връзка с биологичната ми майка, защото тя ми го е дала. Фактът, че и тази връзка навярно вече не съществува, просто ме съсипа", продължава Оливия.
Година по-късно холандската телевизия показва едно проучване. Оливия Рамия Танер установява, че не е била единственият случай. Междувременно публикуваният доклад на швейцарския кантон Санкт Гален потвърждава разкритията на Оливия. Предполага се, че през периода между 1970 и 1990 година до 70% от осиновяванията на деца от Шри Ланка от родители в Швейцария са били нелегални.
Около 11 000 бебета от Шри Ланка са били осиновени през този период от родители в Европа, САЩ и Канада. Корумпирани медицински сестри в Шри Ланка обяснявали на майките, че децата им са починали при раждането или че децата са тежко увредени и имат нужда от специални медицински грижи, а после бързо давали новородените за осиновяване.
"Бебета за износ"
Много от въпросните бебета са извънбрачни деца. Майките им са ги раждали обикновено в чужди населени места, за да прикрият съществуването на детето. Сътрудници на съмнителни посреднически агенции за осиновявания са издирвали из бедняшките квартали такива жени, убеждавайки ги да подпишат документите за отказ от родителски права.
Докладът на кантона Санкт Гален обяснява, че навремето е съществувал истински „черен пазар“ на бебета. Те са били набавяни срещу заплащане. Имало е цели „ферми за бебета“, в които деца са били раждани - така да се каже - по поръчка и изцяло „за износ“.
Основна фигура в доклада на кантона Санкт Гален е Алис Хонегер. Тя е работила като посредник към най-голямата служба за осиновявания в Швейцария. Хонегер, която е починала през 1996 година, е получавала за тези свои „услуги“ по около 97 000 долара годишно. Все пак не всички осиновявания, за които е посредничела тя, са били нелегални. В случая на Жералдин, Алис Хонегер е действала законно.
"Нито капка съжаление"
Фалшифицираните документи за самоличност на Оливия са били доставени от Даун да Силва - местна жена с големи връзки. Тя установила контакт с родителите на Оливия, които вече били подали молба за осиновяване пред посолството на Шри Ланка в Женева.
Оливия Рамия Танер е разговаряла с 80-годишната Даун да Силва по време на престоя си в Шри Ланка. "Тази жена смяташе, че е извършила едно добро дело и не изрази нито капка съжаление. Това беше най-тежкото за мен. Постоянно твърдеше, че няма нищо общо с нелегалните осиновявания и обвиняваше хората, които са ѝ „доставяли“ бебетата. Министърът на здравеопазването на Шри Ланка Раджита Сенаратне междувременно призна, че в периода между 1980 до 1990 година са били допускани груби грешки.
В доклада на швейцарския кантон Санкт Гален четем и друго: "Макар че търговията с бебета от Шри Ланка става известна още през лятото на 1982 година, а Алис Хонегер е била идентифицирана като основна фигура в този нелегален пазар, властите в Санкт Гален не са и помислили да прекратят въпросните практики, а само се им придали що-годе легален характер".
Очевидно швейцарските власти са смятали, че щом като децата отиват при любящи родители, всичко е наред. Оливия Рамия Танер обаче не мисли по този начин.