Най-прецизните часовници в света се движат с постоянен темп, като грешат само с около 1 секунда на всеки 300 милиона години.
Но мозъкът ни създава собствено чувство за време - разтягайки и свивайки секундите. Защо мозъкът не може да отмерва времето като обикновен часовник? С други думи, защо времето лети, когато се забавляваме, и защо се влачи, когато ни е скучно?
Как мозъкът осъзнава времето зависи от неговите очаквания. Мозъкът може да си представя вероятността нещо да се случи, отчитайки, че това все още не е станало, обяснява за LiveScience д-р Майкъл Шадлън (Michael Shadlen), невроучен в Медицинския център Ървинг в Ню Йорк.
Всяка мисъл има различни "хоризонти", отбелязва Шадлън. В една книга например хоризонтите лежат в края на всяка сричка, в края на всяка дума, в края на следващото изречение и така нататък. Времето се движи според начина, по който очакваме тези хоризонти, казва той.
Когато наистина сме завладяни от нещо, мозъкът предчувствува "голямата картина" и вижда както близките, така и далечните хоризонти, които карат времето да лети, разказва Шадлън. Но когато ви омръзне, очаквате по-близки хоризонти като края на изречението, вместо края на историята, тези хоризонти не се сливат и времето пълзи.
Трябва да се отбележи, че тези субективни времеви механизми нямат нищо общо с циркадните ритми или как тялото ни е свързано с 24-часовата обиколка на нашата планета около оста ѝ.
Няма едно място в мозъка, което да отговаоя за това как възприемаме времето. По-скоро всяка област, която поражда мисъл и съзнание, вероятно се включва в тази задача, коментира Шадлеън.
"Почти със сигурност има много механизми за синхронизация в мозъка", добавя Джо Патън (Joe Paton), невроучен от фондация Champalimaud, частна фондация за биомедицински изследвания в Португалия.
Един от механизмите е скоростта, с която мозъчните клетки се активират и образуват мрежа, когато извършваме някакво действие. Колкото по-бързо се формират тези пътища на невроните, толкова по-бързо възприемаме времето. Това откриват Патън и неговият екип при гризачите .
Друг механизъм включва химическите вещества в мозъка. Отново при гризачите Патън и колегите му откриват, че набор от неврони, които освобождават невротрансмитерът допамин - важно химическо вещество, свързано с удоволствието и възнаграждението - влияе върху начина, по който мозъкът възприема времето. Когато се забавляваме, тези клетки са по-активни, освобождават много допамин и нашите мозъци отсъждат, че е минало по-малко време, отколкото е всъщност. Когато не се забавлявате, тези клетки не освобождават толкова допамин и времето изглежда се забавя.
Не е ясно защо мозъкът ни не е методично точен при проследяване на времето. Но това може да има еволюционно предимство, отбелязва Патън. "Животът е нещо като поредица от решения, от типа "да спра или да вървя", коментира Патън. Това вътрешно чувство за време може да помогне на животните да решат кога е полезно да останат някъде.
Но когато погледнем назад във времето, възприеманата продължителност на едно събитие включва начина, по който мозъкът отлага спомените, обяснява д-р Дейвид Игълман (David Eagleman), професор по психология и обществено психично здраве и популационни науки в Станфордския университет. Мрежите от неврони, които кодират новите спомени, са по-плътни, отколкото за нещо, което не е ново, пояснява ученият. Когато погледнете назад, тези по-плътни мрежи изглеждат така, сякаш споменът продължава по-дълго.
Например, ако трябва да си припомните дълъг полет, но винаги правите дълги полети, може би ще си го спомняте, че е минал по-бързо, отколкото обикновено, защото мозъкът ви не е оставил много спомени, коментира Игълман.
Нещо повече "времето изглежда се забързва, когато остаряваме", казва Игълман. Когато сте дете, всичко изглежда ново и така мозъкът ви създава плътни мрежи, за да помни тези събития и преживявания. Като възрастен обаче сте видели много повече, така че тези събития не подтикват създаването на такива спомени.
Времето лети, независимо дали получавате удоволствие от живота или не. И с всеки ден ще лети по-бързо и по-бързо.
