Що се отнася до търсенето на живот извън пределите на Земята, е трудно да определим накъде точно да насочим вниманието си.

Тъмните, ледени океани на Енцелад и Европа са един от хипотетичните хабитати.

Междувременно, скалистият, сух пейзаж на Марс не изглежда особено гостоприемен. Но учени откриха признаци, че все още не бива да отписваме Червената планета.

В чилийската пустиня Атакама, която най-силно се доближава да условията на Марс, експериментален роботизиран планетарен роувър, наречен Зоуи, изкопа странни бактерии от почвата, част от които са известни на науката, но са способни да се адаптират към условия, подобни на тези на Червената планета.

Знаем, че някога на повърхността на Марс е имало течна вода. В наши дни планетата е много по-суха, на повърхността и се забелязва само лед, но е възможно под земята да има и вода в течно състояние.

Това увеличава шансовете да открием живот на Марс, но пустинята Атакама сочи и няколко други възможности, освен водата.

В пустинята е толкова сухо, че не вали в продължение на десетилетия, дори цели векове. И все пак миналата година учени откриха микробен живот на повърхността и.

Условията на повърхността на Марс може да са по-сурови от тези в пустинята Атакама, но Зоуи взел проба от 80 см дълбочина и открил подпочвени бактерии, които демонстрират, че животът все пак намира начин да оцелее.

На все по-голяма дълбочина бактериите се оказвали способни да оцелеят в изключително солени и алкални почви. На 80 см под земната повърхност била открита една конкретна група бактерии, метаболизираща метан.

Почвата на Марс също е солена и алкална, а скорошни изследвания доказаха наличието на значителни метанови емисии на повърхността на планетата, което подсказва, че там може би също живеят бактерии, хранещи се с метан.

И все пак това е само предположение. Екипът взел 90 проби от седимента, чрез робот и на ръка и установил, че микробните колонии са разпокъсани. Областите, които не били колонизирани от микроби, предлагали най-екстремни условия.

Анализи на седимента показали, че се е формирал отдавна, когато водата е била в изобилие, но и че от дълго време не е имал контакт с вода.

Марсианската почва вероятно се доближава до тези условия. Екипът е обнадежден, че части от нея може би все още са обитаеми, макар да са малко и отдалечени един от друг.

Бактериите, метаболизиращи метан, са най-интересни. Те живеят дълбоко под повърхността и имат способността да използват субстрат, който се намира в изобилие на Марс

Следващата стъпка е да проникнем на още по-голяма дълбочина в земните недра. Очаква се роувърите да достигнат до 2 метра под повърхността на Марс, затова екипът се надява да вземи проби на сходна дълбочина.

Те все още обмислят къде точно трябва да започнат да копаят на Марс. Най-подходящи биха били флувиалните отлагания от древни реки или пясъчни скали.

И двата вида са способни са поддържат микробен живот и да съхранят биоотпечатъка на микробните колонии дълго след измиране на микроорганизмите.

Източник: sciencealert.com