Проучванията за гените, свързани с дейността на мозъка вече дават резултат, но това не е цялото обяснение. Съществуват редица фини фактори, които влияят върху коефициента на интелигентност IQ, съобщава New Scientist.
Една от причините хората да намират обсъждането на интелекта за неудобно, е схващането, че човек се ражда с него и нищо не може да се направи, за да му се повлияе. Това подронва общественото равенство и подхранва връзката между интелигентността и евгениката, която все още има огромни размери за много хора.
Все пак, не може да отречем факта, че до известна степен интелигентността е наследствена. Доказано е, че IQ-то на деца, осиновени при раждането има много слаба корелация с това на осиновителите им, но е силно свързано с това на биологичните родители. Още повече, тези прилики се засилват с порастването на децата.
"Това противоречи на интуицията за много хора", казва Робърт Пломин (Robert Plomin) в Кингс Колидж, Лондон, който ръководи проучването. "Те смятат, че докато преминаваме през живота, спънките и успехите ни изграждат и различията в средата стават все по-важни, защото мислят, че гените ни влияят единствено на нещата, случващи се в момента на зачатието." Това, разбира се, не е истина.
Всъщност стотици изследвания сочат в една и съща посока. "Около 50 % от различията в интелекта между хората се дължи на гените", казва Пломин.
Но гените не са съдбата
В продължение на години, търсенето на специфичен ген отговорен за интелигентността остава без резултат. Но в последно време генетичните изследвания стават достатъчно големи и мощни, за да идентифицират поне част от генетичната обусловенност на IQ. Въпреки, че всеки ген, свързан с интелекта има миниатюрно влияние сам за себе си, комбинираните ефекти на около 500-те гена, идентифицирани досега, са съществени. "Още сме далеч от това да опишем цялата наследственост", казва Пломин, "но само през последната година сме успели да стигнем от описанието на едва 1% от вариациите, до около 10%."
Така че гените имат значение, но те определено не са съдбата. "Генетиката ни дава планът - поставя границите. Но средата определя докъде в тези граници може да се развие човек," казва психологът Ръсел Уарни (Russell Warne) от университета Юта Вали.
"Около 50% от разликата в интелигентността между хората се дължи на гените"
Нека разгледаме например височината, друга характеристика, която се онаследява. Децата, които се хранят с разнообразна и питателна храна ще пораснат по-високи от онези с бедна диета, защото правилното хранене им помага да достигнат пълния си генетичен потенциал. Същото е и с интелигентността. Недостигът на йод в детството се свързва с по-ниско IQ и използването на това в развиващите страни е повишило когнитивните умения на децата. Същият ефект има и лечението на паразитните червеи и премахването на оловото от петрола.
Други въздействия на средата върху IQ не са толкова очевидни. Когато оставим настрана случаите с малтретирани и пренебрегвани деца, изследвания с близнаци показват, че споделената семейна среда има много малко влияние върху когнитивните способности. Затова Пломин подозира, че интелигентността е по-свързана със случайни събития, отколкото с начинът на отглеждане.
"Разликата идва от особени фактори", казва той "като например детето да се разболее или нещо подобно, но дори тогава децата се връщат отново към генетичния си път."
